"Няма Джаро", има хитове!

Ива Стойкова

„Няма Джаро, няма Маро!” от „Под прикритие”, „Няма не мога! Нова година не е празник! Нова година е вечерна проверка!” от „Столичани в повече”, „Nice, a!" от „Мисия Лондон”. Реплики от българските сериали и филми се превърнаха в истински хит и често се употребяват в ежедневието.
След апогея на реалити форматите дойдоха сериалите - естествен продукт на развиващ се пазар. Хората поискаха да видят отражение на националния и собствен бит, вместо на турския или бразилския. Малкият и големият екран са взаимни катализатори. След „Мисия Лондон”  зрителите започнаха да очакват българските филми, хората от този бизнес станаха разпознаваеми, актьорската професия възроди имиджа си на интересна и търсена. Въпреки удоволствието за зрителя, родните ленти все още се правят почти без пари и са твърде малко на брой.
 

Бюджети и финансиране
Българските филми са ниско бюджетни и рядко надхвърлят 0,5 или 1 млн. евро бюджет. По отношение на сериалите, цената е средно около 2,5 млн. лв. Един епизод струва около 230 хил. лв., а обикновено за сезон сериите са 12-14.

Технология
1 серия (40-50 мин.) - 4-5 дни за заснемане
1 филм - 35-48 дни за заснемане
Общо от идеята до екрана - 2-2,5 години

Освен бюджет тотал, се прави разбивка на епизоди, но тя е груба. Един епизод може да е по-скъп или по-евтин, но се допълва. Понякога сценаристите променят сценария в зависимост от финансовите наличности. Това е причината някои епизоди да са с по-малко артисти, локации за снимки, статисти и т.н. Цената на епизод включва целия творчески и технически ресурс, постпродукция, монтаж - от написването на сценария до предаването на готовия епизод на телевизията.
Българското кино се финансира от конкурсни проектни субсидии от Националния филмов център, средства от европейски фондове, предварително закупуване на права за излъчване, средства от БНТ за копродуцирано производство и средства от програма Меценат на Софийската община, средства от „Евроимаж“, от програма Медия, частни средства. Основен гарант за устойчивост с базисен дял остават проектните субсидии от НФЦ, средно 57% от цялата стойност.
При телевизионните сериали финансирането зависи от това кой ги произвежда. Ако е обществена телевизия, това са част от бюджетните средства по чл.71.2 от Закона за радио и телевизия -„телевизионно филмово производство“. За останалите телевизии източник са частни средства. Телевизията дава твърд бюджет, а всички липси се допълват от продукт плейсмент, реклами, бартери. Частните телевизии печелят от рейтинг, реклама и продуктово позициониране. От тези приходи се финансира и заснемането на ефирните сериали.
 

Приходи
Все повече се разработва пазарът на продуктовото позициониране по време на самия филм или сериал. Проверка на EconomyNews.bg стигна до извода, че финансовите възможности на телевизиите и приходите от реклама по време на излъчванията на гледаем сериал очертават приблизителен бюджет за един български епизод в границите между 180-230 хил. лв. Реализацията на проект от 12 серии, форма, към която се ориентират продуцентите, предполага и общ бюджет не по-голям от 2.5 млн.лв. Сумите, които се споменават като платени от рекламодателите, са всъщност брутните бюджети според мониторинга на TNS Plan, плюс сезонните бонуси и компенсациите, които медиите предоставят на отделните рекламодатели при недостигнат рейтинг. За да се добие реална представа за нетните инвестиции на рекламния пазар, стойностите следва да бъдат редуцирани с 50-60%.
Филмът на голям екран "Мисия Лондон" е абсолютен рекордьор по приходи - над 2 млн. лева, само месец след пускането му в кината, по данни на киноразпространителите у нас, събрани в българския бокс-офис. Интересно е, че заснетият почти без бюджет (само с фотокамера) филм "Лора от сутрин до вечер", има 90 892 лева приходи (по данни за 2011 г.), надвишавайки с пъти похарчените за реализацията си средства.
 

Печалби
Печалба от един филм, може да се очаква при пазар от 63 милиона потребители. Ние сме малка страна и затворена езикова общност, а такива са преобладаващо страните в Европа. Във всички евро документи киното е обявено за културно изключение с двойствен характер, т.е. не просто индустрия, а и културен продукт, израз на европейското културно многообразие, национално културно самосъзнание и самочувствие. В български условия под „печалба“ по-скоро се разбира възвръщане на размера на вложението.

При телевизионните сериали ситуацията е различна – високият рейтинг говори за възвращаемост, а това се обвързва с рекламно време и продуктово позициониране.
 

Има ли българска филмова индустрия?
Законът за филмовата индустрия, който влезе в сила от 2004 г., гарантира стабилно във времето финансиране на българското филмово производство, а поради спецификата на филмовия процес, резултатът става видим две-три години по-късно. Това позволи постепенно нарастване броя на произведените филми - от един-два-три през 90-те години, до 5-7 игрални филма сега годишно, коментира за EconomyNews.bg доц. Биляна Томова.
Ако се произвеждат минимум по 10 сериали на година в продължение на 5 години, може да се говори за индустрия, каза за EconomyNews.bg продуцентът и режисьор Георги Тошев. Индустрия все още няма, но има опит да се съживи българското кино, дава се работа на много артисти, нови лица, режисьори, хора от техническите служби на киното, които сега намират работа и предават опита си.

Още в поредицата на  EconomyNews.bg  "Шоу бизнесът в България":

 Чалгата – 100% monkey, но business*

"Дим да ме няма" - поп или чалга