Няма милост, има Милер

Иво Инджев, ivo.bg
“На неочаквана визита у нас пристига шефът на “Газпром” Алексей Милер, съобщиха от правителствената пресслужба. Днес той ще се срещне с премиера Пламен Орешарски, като руската страната е поставила изричното условие след срещата двамата да направят кратко изявление, без право на въпроси от журналисти.
Милер ще се види и с икономическия министър Драгомир Стойнев.
В момента България и Русия договарят финансирането на българския участък от газопровода “Южен поток”.
Първоначално София се беше съгласила да не взима дивидент от общата компания за 15 години, а Москва да финансира тръбата. ( Frognews)
Краткото съобщение за кратката визита има дълъг подтекст и той не е само в това, че руските емисари третират България като своя бащиния, на която могат да поставят условия.
Дали ще е Орешарски в София или Станишев в Сочи и в Москва, периодично им се казва на „протоколно” ниво да си знаят мястото. Историята изглежда се повтаря като „фрас” с бухалката, каквато е Милер днес в София.
В статията си „Политиката на задния (в)ход в задния двор на Европа” ( октомври 11, 2013 г.) обърнах внимание на съобщението, направено „под сурдинка” ден преди това от партийния официоз в. „Дума”, според което стартът на „Южен поток” се отлага в България с половин година ( въпреки направеното на 28 юли изявление от страна на новия министър на енергетиката Драгомир Стойнев, че закъснението щяло да бъде само 30 дни). Припомних също, че няма как да е иначе, защото проектът няма дори екологична оценка, както и разрешението на Брюксел, откъдето следят да се спазва директивата такива проекти да се осъществяват с 50 процента участие на конкурентни компании ( за което „Газпром” не иска да чуе).
Ако един нищо и никакъв блогър помни и припомня такива погребани под пепелта на нарочната забрава факти, какво остава за отмъстителния Путин, чиито указания се оказват бламирани в София!
Без да влагам в своята хипотеза каквото и да било пристрастие, започвам да мисля, че Станишев го очаква съдбата на Жан Виденов. Той беше низвергнат най-напред партийно под натиска на най-вярната част на Москва от петата колона в БСП заради упоритото му нежелание да предостави на Русия българската собственост върху тръбите за пренос на природен газ. Скандалът, при който Виденов отряза светкавично дясната си енергийна ръка Никита Шеваршидзе заради заиграване с „Газпром” през главата му, приключи с отстраняването на самия Виденов от ръководството на партията и монтирането на далеч по-сговорчивия с Кремъл Георги Първанов начело на БСП, а после и на върха на държавицата ни.
Знаейки отлично всичко това, много по-добре от моя скромна милост, Станишев има един единствен ход, ако действително иска да удържи на руския натиск: да поиска подкрепа от собствения си народ и така да докаже, че е готов да му служи. За съжаление не вярвам, че Станишев ще се възползва от тази възможност.
В противен случай БСП отново ще бъде оседлана от предпочитания от Кремъл Първанов ( чийто рейтинг дащни социолози грижливо лъскат напоследък) , защото, както се изразява познавач на котерийните борби по трасето Москва-София, Путин е „разочарован” вече от Станишев.
Оседлаването на руския троянски кон няма да е никакъв фарс, а почти буквално повторение на отработения с отстраняването на Виденов московски сценарий.
Предупредителният изстрел от Москва беше даден с назначаването на Румен Овчаров в надзорния съвет на „Лукойл”, с което, издигайки близкия си човек без съгласието на Станишев, Москва демонстрира, че му е „вдигнала мерника”. „Премерената” реакция на министър Стойнев във в. „Труд”, според която неочакваното нахлуване на Овчаров в ключовата компания е било „съгласувано” ( намек за ролята на Москва, според мен), както и шумното мълчание по въпроса на самия Станишев, вещаеха надигането на сибирски ураган срещу лагера на сегашния шеф на БСП.
Леденият Милер идва днес в София за топла среща с Орешарски.
Ако дотук ви липса в картината ролята на самия Орешарски, който все пак формално е премиер ( докато Станишев е „само” партиен лидер), не се заблуждавайте: Орешарски също е сред избраните от Москва за игра на къси пасове. Те предвиждат разместване на играчите в енергийните лобита, сред които иска да се намести загазилият напоследък бизнес на главния спонсор на Орешарски, чийто прякор тази вечер символично ще бъде онагледен в София от доста демонстранти в Деня на будителите ( и Хелуин) с разни кокали и черепи.
Нали не мислите, че частната колекция от археологически находки на този бизнесмен се озова случайно в московския музей, съхраняващ паметта за имперското величие, където не канят без сериозна причина закъсали за пари частни колекционерчета от някаква си България и че този параван за преки контакти на най-високо ниво е бил пропуснат „от когото трябва”!

В битката за поръчки между потенциалните подизпълнители на многомилярдния руски проект „Южен поток” настъпва моментът на братоубийството и от(к)ровението. Няма милост, има Милер.
До доказване на противното можете да го смятате за недостоверно, доколкото не си говоря нито със Станишев, нито с Орешарски и няма как да проверя твърдението си от първоизточниците, но знам, че те двамата вече не си говорят ( по енергийната тема).
Не си говорят и с нас по темата-спряха да дават изявления по темата като двама снайперисти, които се дебнат кой пръв ще се покаже от прикритието си, за да отстреля другия.
Това скоро ще им проличи и публично. Когато пукотевицата започне, ще си говорим пак, ще видите!