Няма опасност от дефлационна спирала

Страните от Източна Европа, а също Швеция и Великобритания, отчитат ниски равнища на инфлация и дори спад на цените, но според икономистите тези държави са по-малко застрашени от дефлационна спирала, отколкото еврозоната, отбелязва в коментарен материал Франс прес. Статистическите данни за инфлацията през октомври следваха от Варшава до София през Лондон, като най-често изненадваха, оставайки под очакванията.
Какво предизвиква една дефлация - порочен кръг: цените падат, потребителите се въздържат да купуват с надеждата, че ще плащат все по-малко, поръчките за компаниите намаляват, те
произвеждат по-малко, намаляват заплатите, започват уволнения, което още повече обезкуражава потреблението.

Полша отчете вчера спад на инфлацията до 0,8 на сто през октомври на годишна основа спрямо 1 процент през септември и 1,1 на сто през август. Това е доста под средната годишна инфлация от 3,7 процента за миналата година.

В България, където дефлацията присъства отдавна, бе отчетен нов спад на потребителските цени през октомври с 1,4 процента за една година.

В Унгария порочният кръг на спад на цените и на заплатите все ще не е започнал, но инфлацията спада силно през октомври - до 0,9 процента за година, което е рекорд за страната.

В Чехия миналата седмица централната банка запази основната си лихва на рекордно ниското равнище от 0,05 на сто и обяви, че може да се намеси на валутния пазар, за да подкрепи кроната и да се опита да съживи цените. Целевата инфлация на банката е 2 процента. През октомври тя бе 0,9 на сто.

В Словакия инфлацията спадна до най-ниското си равнище от три години и половина до 0,6 процента.

Икономистите, анкетирани от Франс прес, обаче не са песимистично настроени по повод тези данни. Сценарият за дефлационна спирала не е най-вероятният, според Александър Винсент от BNP Paribas. Според него тези страни все още до известна степен са по пътя на преход към пазарна икономика и отбелязва, че са много силно свързани с Германия и печелят от доброто икономическо състояние на тази страна. Не виждам опасност от дефлация за Източна Европа като дефлацията в Япония, но този риск е по-голям за еврозоната, отбелязва Волфганг Ернст от Raiffeisen Bank International (RBI). Тези страни все още са във фаза на растеж, насърчен от износа, но след това през 2014 и 2015 година може да преживеят фаза на спад на безработицата и съживяване на вътрешното търсене, т.е. на повишаване на цените, допълва Волфганг Ернст. По думите му обаче не се очаква прекалено изразена инфлация. Феноменът на забавяне на растежа на цените се отчита не само в Източна Европа, но и в развитите страни в периферията на еврозоната.

Швеция отчете годишен спад на цените от 0,1 на сто през октомври, изненадвайки икономистите и централната банка. Експертите следят с нарастващо внимание и данните от
Великобритания. Годишното повишаване на цените в страната остава високо - 2,2 процента през септември, съобщи във вторник Лондон. Цифрите обаче показват едно пропукване в ритъма, тъй като през септември инфлацията бе 2,7 процента. Октомврийската инфлация във Великобритания бележи рекордно понижение за период от над една година.

Годишната инфлация в еврозоната е 0,7% за октомври 2013 година спрямо 1,1% за септември, сочат публикувани днес данни на Евростат. Месечната инфлация е отрицателна - минус 0,1 на сто. В ЕС годишната инфлация е отслабнала до 0,9 на сто през октомври спрямо 1,3 процента през септември, а месечна също е минус 0,1 на сто. През октомври тази година най-ниски годишни темпове на инфлацията и дори отрицателни се наблюдават в Гърция (минус 1,9 на сто), България (минус 1,1 на сто) и Кипър (минус 0,5 на сто), а най-високи - в Естония и Великобритания (по 2,2 на сто) и във Финландия (1,7 на сто).