Образователен кодекс предлага БСК

БСК подготви и депозира в МОМН предложения за промени в Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Те са във връзка с направените от експертите на БСК анализи на състоянието на системата за професионално образование и обучение (ПОО) у нас.
Какво предлагат експертите
1. Държавните образователни стандарти за ПОО да се подготвят в съответствие с професионалните стандарти, разработени и утвърдени от социалните партньори.
Припомняме, че в рамките на проект, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси”, БСК подготвя професионални стандарти за ключови длъжности в 20 икономически сектора. Тези стандарти ще са в основата на изгражданата в рамките на проекта на БСК Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по сектори и региони.
2. Създаване на Национална система за осигуряване качеството на ПОО. Измерителите на качеството да се обвържат с придобитите компетенции и професионалната реализация.
Системата трябва да съдържа: държавен стандарт за качество на професионалната подготовка, критерии за оценяване на качеството на професионалната подготовка в институциите по чл. 6 от ЗПОО, система за външно и вътрешно оценяване на резултатите от обучението по професионална подготовка, отговорни институции с посочени функции, права и задължения, механизми на взаимодействи.
3. Изграждане на независима външна система за оценяване, вкл. създаване на специализирани звена за оценяване и валидиране.
Оценяването на ПОО има нужда от осъвременяване като форми и като институции. Качеството на ПОО е тясно свързано с организирането и осъществяването на процеса на оценяване. Главният проблем на оценяването у нас сега е, че обучителят се явява и в ролята на оценител. Гарантиране на качеството може да се постигне чрез разделяне на системите.
4. Създаване на система за оценка на компетенциите в ПОО на основата на професионалните стандарти и компетентностните модели в икономическите сектори.
5. Регламентиране на система за практики и стажове в ПОО, насочена към формиране на практически умения и компетенции, в съответствие с потребностите на бизнеса, възможности за по-бързо адаптиране към работната среда, формиране на интерес към професията и нагласа за трудова реализация.
Необходимо е да бъдат нормативно определени: договори, условия, статут на наставниците, подготовка на учители/преподаватели по практика, възможности за обвързване на практиките с последващо наемане на работа и финансово осигуряване, формиране на заинтересованост у работодателите към организиране и провеждане на практическо обучение.
6. Създаване на Национален класификатор за ключовите и основните компетенции, за които към момента няма образователни стандарти, като: умения за учене, граждански умения и социални компетентности, предприемачество и иновативност.
За да отговори на новите изисквания за качество, адаптивност и ефективност на работната сила, системата за ПОО не може да продължи да функционира в рамките на съществуващия закон. От една страна, определени политики и подходи в ЗПОО вече не са актуални и не отговарят на новите обществени потребности. От друга страна, в рамките на ЕС се оформят нови, общи политики в сферата на ПОО, които изискват съответни мерки у нас. Заедно с това, през изминалите години в системата за ПОО се натрупа значителен опит, който генерира нови практики и политики, които показаха своята ефективност и очакват законова основа за приложение.
7. Въвеждане на механизми за по-активно участие на организациите на работодателите в процеса на програмиране и регулиране на ПОО чрез прилагане на различните форми на публично-частно партньорство, вкл. рамкови споразумения между секторните и регионалните структури на работодателите и съответните структури от системата на ПОО, договори между предприятия и обучаващи организации и пр.
8. Списъкът на професиите за ПОО да се трансформира в Класификация на професиите за професионално образование и обучение. Класификацията да се актуализира един път годишно по предложение на отрасловите министерства и организации на работодателите. Предложенията за актуализиране на класификацията да се придружават от проект на държавен образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия.
В действащия ЗПОО не е регламентиран и ограничен срокът за актуализиране на СППОО, което води промени в него по повече от един път годишно. С честите промени се създава несигурност и хаос в системата на ПОО по отношение на план-приема в професионалните гимназии, лицензиите на центровете за професионално обучение, действащи проекти за професионално обучение по национални и европейски програми, води до неяснота с издаваните документи. По-рядкото актуализиране на СППОО ще доведе до по-голяма стабилност на Списъка и намаляване на проблемите, които възникват към настоящия момент.
9. Определяне на коректна форма на терминология по отношение на третата форма на образование – информалното.
С настоящата формулировка „самостоятелно учене” се ограничава правото на гражданите да валидират и сертифицират знания и умения, получени във всякакъв контекст чрез информалното образование, като неорганизирано, неструктурирано и несистематизирано натрупване на знания, умения и навици в процеса на живеене, в т.ч. работа.
Предложението е подкрепено и от официално становище от Института по български език към БАН по отношение на ползваната терминология.
10. Създаване на единна система за планиране на държавния прием за ПОО на основата на проучване и прогнозиране на потребностите от работна сила по професии.
11. Приемане на държавен стандарт за информиране, консултиране и професионално ориентиране, като част от системата за професионално образование и обучение.
12. Създаване на Национален консултативен съвет по ПОО към МОМН, с участие на социалните партньори, като орган за социален диалог и партньорство по кочеството на ПОО.
13. Приемане на Кодекс на образованието (или Образователен кодекс), който интегрира всички закони в областта на образованието и ПОО.
Нормативната база, уреждаща различните форми на образование, е значителна и, същевременно, е фрагментарна и не създава необходимите връзки между общото и професионалното образование, от една страна, и между системата на народната просвета и висшето образование, от друга страна. Възможен подход е създаването на Кодекс. По този начин ще се уредят по-детайлно и изчерпателно връзките между различните форми на образование и обучение, резултатите от тях и възможностите за преход от една в друга форма на образование и обучение.