Общините на мафията

Ива Стойкова
141 общински съвета в Италия са разпуснати заради доказателства, че са свързани с мафията. В страната работят закони и политики за борба срещу организираната престъпност. Италианската община Ламеция Терме, регион Калабрия, е една от най-големите, засегнати от Закон 221/1991*. Това е законът за разпускане на общинските съвети и на съветите на провинциите вследствие на проникване и поставяне в зависимост от мафиотски или подобен тип престъпност, както и търсене на отговорност на ръководители и подчинени. Ситуацията в Южна Италия може да бъде сравнена с българските общини по Черноморието и особено с града-държава Несебър.
Казусите „Несебър” и „Ламеция Терме”
Ламеция Терме - 70 000 жители
Органите на самоуправление на италианската община са разпускани два пъти - в началото на 90-те и през ноември 2002 г. Общо в регион Калабрия са разпуснати 32 общински органи на самоуправление, най-много са те в регионите Кампания и Сицилия – съответно 60 и 40. Мнението на обществеността в Ламеция Терме за управлението на извънредната комисия през периодите на разпуснати общински органи е категорично отрицателно. Най-лоши са резултатите в сферата на заетостта на младежите, икономическото развитие на града и общинските административни услуги. Не е констатиран напредък дори в най-важната от гледна точка на приложената мярка сфера – гарантирането на контрола върху територията и обществената сигурност.
Несебър - 28,4 хил. жители
Българската община не може да се похвали с мерки като италианските. Единствено през 2007 г. градоначалникът Николай Трифонов не успя да довърши мандата си, защото срещу него започна разследване (за оземляване на съдии и прокурори с крайморски терени по работещата схема с отстъпено право на строеж). Този факт не му попречи да се включи в местните избори тази година. Несебър отдавна е белязан от скандали. Като започнем от купуването на гласове и стигнем до убийството на председателя на общинския съвет Димитър Янков през 2007 г. (според една от версиите, е ликвидиран заради икономически интереси, а според местните е бил замесен в няколко конфликта между престъпни групировки в града). След избори 2011 кмет на общината отново е Николай Димитров, който ще управлява 50-70 млн. лв. бюджет годишно до 2015 г. „Бизнесът не контролира вота в Несебър“, побърза да каже той. Николай Димитров обаче е подкрепян от партията на строителните предприемачи братя Диневи – МОРЕ. Двамата са известни с богатия си автопарк, яхтеното пристанище и частния самолет Cessna C550. Основният му претендент на изборите Атанас Терзиев официално бе кандидат на ГЕРБ. Всъщност в структурите на управляващата партия преди това се вля партия ДЕЛА, основана от бизнесмена Чавдар Александров – Чочо. Предприемачът разполага със собствена авиокомпания – „Александров Еър” и два самолета LearJet 60. Бизнесменът има и няколко яхти, най-ценната от които - Azimut 105, чиято цена е не по-малко от 9.5 млн. евро).
Италианският опит
Конкретният повод за предприемането на мерки срещу мафията се дължи на все по-агресивното налагане на интересите на организираната престъпност. В периода 1993-1999 г. в Сицилия, Калабрия, Кампания, Пулия и Сардиния са извършени 830 атентата и са отправени заплахи за разправа с общински служители в 886 известни на полицията случая. А след атентата на Виа Д’Амелио (1992 г.) се стига дори до въвеждането на армейски части в Сицилия. Тогава е върхът в прилагането на стратегията на поддържане на напрежение, следвана от арестувания впоследствие бос на мафията Тото Рийна.
За периода от 1991 г. до 30 юни 2004 г. в съответствие със Закон 221/91 са били разпуснати 141 общински съвета, повечето от които са в четирите региона, традиционно засегнати от действията на мафията. Освободените от длъжност общински администратори за периода до декември 2002 г. са били 289 души, като 85 % от тях са от Южна Италия. Обвързването с мафията в тази част на страната се е считало почти за норма (известен е казусът с регионален съветник, който използвал за предизборните си митинги саундтрака от филма „Кръстника”).
При разпускането на общински съвет се назначава извънреден комисарски режим. Оказва се обаче, че именно администрацията на разпуснатите общини е истинският фактор в местната политика, докато общинските съветници и кметовете са само фасадата. В Италия не съществува практиката при смяна на съответния общински съвет или кмет цялата общинска администрация да подаде оставка. Друг съществен проблем е, че „служебните” власти не са добре приети от местните хора. Освен това независимо от своя опит и качества, комисарите нямат необходимата квалификация, за да ръководят непозната за тях община. Дори когато са добронамерени, те са изолирани от местните, нямат историческа памет за проблемите на общината, а работата им не цели получаване на одобрение от страна на жителите – комисарите се отчитат единствено пред държавните органи. Те знаят, че след приключване на мандата им тяхната роля и присъствие в управляваната община ще бъдат изчерпани. Опитите за реформи също са спъвани от неспособността да се скъса с мафията. В 90 % от случаите управляващите и опозиционните партии просто изчакват края на мандата на служебния комисар, за да се върнат към старите порядки. В много случаи на изборите, последващи разпускането на общинските органи, се стига до преизбиране на съветниците. Това е особено характерно за Сицилия, където има пропорционална система за избиране на общинските съвети, което позволява по-голяма анонимност.
Възможни решения
На равнище централни власти
• Въвеждане на централно звено от типа на полугодишна или годишна кръгла маса, където да се дискутират проблемите, с които се сблъскват комисарите, за да стигнат те до централните власти.
• Приемане на обща стратегия за борба на местно равнище срещу мафията, която да допълва закона. Властите обикновено са по-успешни в противодействието на териториалния контрол и криминалните прояви на мафиотските организации, но не и срещу присъствието на организираната престъпност в стопанската сфера. Все още не се разбира, че най-сериозната атака на мафията е насочена срещу институциите и че приоритетният проблем е защитата на пазара от такъв тип агресия. Мафиотите задушават конкуренцията и налагат монополизма.
• Създаване на общи текстове в сферата на борбата срещу организираната престъпност. В Италия има около 250 000 закона, докато в Германия са само 8000, а във Франция – 7500.
На общинско равнище
• Създаване на Консултативен център в сферата на организационните и административните услуги, който да подпомага общините чрез:
-план-програма за поставяне на приоритети и целево развитие на обичайните и извънредните дейности;
- тригодишен план за привличане на общински инвестиции и тяхното териториално разпределяне;
-предложение за вътрешно преструктуриране на общинските органи;
-по-добра методология за съставянето на финансово-икономическия бюджет за тригодишен период.
• Сключване на социални пактове в рамките на общините с разпуснати органи, чрез които комисарите да апелират към социалните актьори, политическите сили и неправителствените организации за оздравяване на общините и противодействие на мафията и престъпността (рекет, дрога, проституция, младежка престъпност).
• Подкрепа за създаване на консорциум за управление, съдружие между общини и други форми на оптимизиране управлението на услугите и за инвестиране в тяхната инфраструктура.
*Текстът се позовава на „Антимафия – италианският опит в борбата срещу организираната престъпност”, Център за изследване на демокрацията.