Обърканите прогнози на Костов*

Julian Popov, профил във Фейсбук

Иван Костов има доста елементарна представа за национална сигурност. Той си представя страната като каца, която е протекла и някой трябва да и набие обръчите. Има и много объркана представа за това какво е политическа криза.

Това става ясно от интервюто му, вероятно с чувство за хумор озаглавено "Иван Костов - следизборно и безпощадно". Очевидно е, че политическа криза няма, напротив. Възстанови се, може би временно, двупартиен модел, броят на партиите в парламента падна от 8 на 5, националистите спечелиха по-малко от преди, но се консолидираха, което може и да не е лошо.

Дялът на ДПС, партия, която винаги е играла странна роля в българската политика, се сви с 1/3 и етническият вот се разцепи, макар че все още "българските" партии крайно недалновидно не смеят да посегнат към него.

Антиевропейският, истерично проруският и комунистческо носталгичният предизборни сюжети бяха отхвърлени от избирателя. Опортюнистичното крило на реформаторския блок си получи заслуженото и остана навън, напомняйки, че да се впиеш като кърлеж в някое министерско кресло не ти гарантира бляскаво политическо бъдеще.

Политическата криза се свежда до това, че Радан Кънев и Христо Иванов останаха извън парламента. Какво ли не е изстрадал през вековете българският народ, ще се справи накак и с тази временна загуба. Част от градският елит наистина е без представителство в парламента, но това е пореден урок, не политическа криза.

Твърдението пък за "пробив" в националната сигурност е в парадигмата на Под игото. Дори и ДОСТ да беше влязла в парламента, страната нямаше да се пропука от това, че една малка партия ще мълчи за разпада на турската демокрация, няма да критикува Ердоган и някои от членовете и ще приказват на митинги на турски, което те правят така или иначе.

Руският пробив в националната сигурност е далеч по-дълбок и обширен ако трябва да сме обективни. Това е добре да се казва по-ясно и по-конкретно, когато някой говори за "пробиви". Ако искаме обаче да говорим сериозно за национална сигурност трябва преди всичко да се вгледам във вътрешната устойчивост на страната.

България трябва да се пребори с тежката неграмотност и полуграмотност. Това е истински пробив в националната сигурност. Да се сдобие с регулатор, който осигурява справедлива и прозрачна конкуренция. Да ликвидира натиска за ненужни енергийни мега проекти. И да направи нещо за качеството на медиите си. Медиите влязоха в нова епоха, логично е обществото да се замисли как да осигури качествен поток от информация, неманипулирани коментари и реален дебат.

* заглавието е на EN.bg