Ограничават таксите и на ЧСИ

Зорница Славова, ИПИ
Частните съдебни изпълнители (ЧСИ) се числят към т. нар. свободни професии и като такива подлежат на специални регулации от държавата и създадената със закон Камара на ЧСИ. Преди седмица в Народното събрание беше внесен и законопроект за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), който се фокусира върху размера на таксите, събирани от ЧСИ. И действащият закон предвижда, че „размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата” (чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ). Вносителят на законопроекта Страхил Ангелов от БСП пък посочва, че често при събиране на малки по размер вземания се начисляват такси, които надхвърлят самото вземане. Затова той предлага в закона да се въведе ограничение на брутния размер на таксите до процент от размера на вземането.
Всъщност, парадоксът при работата на ЧСИ е, че държавата със закон първо ограничава броят на ЧСИ, а после със същия закон се опитва да ограничи произтичащите от това високи такси. Ограниченията за броя на ЧСИ произтичат от сериозните регулации за навлизане в професията като:
1/ изискването в определен район да може да се открива само едно място за частен съдебен изпълнител на 30 000 жители (чл. 8 от ЗЧСИ);
2/ изключителните права на професията на ЧСИ, които се изразяват в принудителното изпълнение на частни притежания (чл. 2 от ЗЧСИ);
3/ изискването правоспособност на частен съдебен изпълнител да може да придобие само дееспособно физическо лице, което е български гражданин, има висше юридическо образование, придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт и има тригодишен стаж (чл. 5 от ЗЧСИ).
Всичко това затваря професията за определени хора и намалява конкуренцията, което неминуемо води до повишаване на цените на услугата. Управляващите, обаче, вместо да се насочат към първоизточника на високите такси и недобросъвестните ЧСИ, предпочитат да гласуват нови и нови забрани срещу появата на всяко вредно (но логично) проявление на регулацията си.
Същите действия могат да се видят и при редица други „свободни професии”. Близък пример е регулирането на нотариусите. Първо управляващите убиват конкуренцията чрез директно ограничаване на броя им до един нотариус на 10 хиляди жители (чл. 10 от ЗННД), задължително членство в Нотариалната камара (чл. 2 от ЗННД), определяне на изключителни права, изисквания за образование, стаж и взети изпити (чл. 2, 8 и 11 от ЗННД). След това Камарата и Министерски съвет определят размерите на таксите в Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, като за пропорционалните такси има установени минимален и максимален размер (чл. 91 и 92 от ЗННД). Допълнително в етичния кодекс на нотариусите се въвежда забрана за безплатно или занижено таксуване за извършване на нотариално действие, което още веднъж намалява конкуренцията и не позволява намаляването на цените.
Тези примери идват да покажат, че първоизточникът на проблемите с регулираните професии и изключителните права върху услугите, които те извършват, е самото им регулиране. Изкуственото намаляване на броя на практикуващите дадена професия неминуемо води до сериозни проблеми, основните от които са качеството на услугата и цената ѝ. Решението обаче не е при всяка вредна проява управляващите да измислят нови промени в законодателството, за да ѝ противодействат.
Решението е в намаляването на регулирането и „освобождаване” на свободните професии. Преди няколко месеца дори и Европейската комисия обяви подобна инициатива и предприе оценка на националните разпоредби за достъп до свободните професии поради прекомерното им регулиране.