"Ода на нерешителността" - песента на еврозоната

„Първо казвате „правим го”, после „няма",/
След това казвате „ще”, после „няма”/
Сега сте нерешителни. Какво следва после?”

Мелодията на „нерешителността”, написана преди повече от 60 години преди формирането на еврозоната, би трябвало да е тематичната песен на еврокрацията. Определено това е по- добър вариант от официалния химн на Европейския съюз „Одата на радостта”. Поводите за радост са малко в еврозоната, докато за нерешителност са в изобилие, отбелязва в публикация The Wall Street Journal.
Само това е ясно за следващата година. Ще има постоянен резервен фонд, който да замени настоящата спасителна система, която изтича през 2013 г., а кредиторите ще бъдат принудени да поемат загубите, независимо че не се конкретизира при какви обстоятелства. Каква ще бъде структурата на фонда, неговият размер и как ще бъде администриран, както и други детайли също не е ясно. Наистина, първо лидерите на еврозоната казаха, че ще направят нещо, за да спасят еврото, след което заявиха, че няма да разширят настоящия спасителен фонд или ни казваха как планират това да се случи през 2013 г. И ако има нещо, което пазарите да ненавиждат, наред с несъстоятелността, е несигурността. Точно това, обаче се случва, когато се разпадне един картел.
Картелите често се сриват заради една от две причини или заради двете едновременно. От една страната, пазарите оказват непоносим натиск върху посоката на действие, приет от участниците в картела. Или участващите в картела натоварват определени членове, които да понесат разходите по запазване на картела. Съхраняването на картела на еврозоната около общата валута търпи натиск от двете описани посоки.
В опит да запазят еврото, участниците в картела на еврозоната трябва да поддържат цената, с която облагат членовете си за кредитиране, и лихвата, която задържат достатъчно ниска, за да е достъпна за всеки от членовете. Ако цената стане прекалено висока, членовете ще се отделят и ще поемат сами по пътя си. Така, когато Гърция и Ирландия не успеят да съберат пари, която се счита за поносима, участниците в картела направиха фондовете достъпни, да не би проблемите страни да потърсят изход или да предприемат стъпки - под формата на дефолт - които в крайна сметка да повлекат надолу цялата структура на картела.