Одит на 8 трансгранични проекта

Европейската сметна палата съобщи, че извършила одит на управлението на Комисията на осем трансгранични мегапроекта в тринадесет държави членки. Това са главни липсващи връзки, необходими за свързване на националните мрежи, така че да се създадат непрекъснати европейски транспортни коридори.

Общата приблизителна стойност на избраните водещи транспортни инфраструктури е 54 млрд. евро. До момента размерът на отпуснатото съфинансиране от ЕС за осемте избрани проекта е 7,5 млрд. евро, от които 3,4 млрд. евро вече са изплатени, се казва в съобщението на ЕСП и в детайлния доклад. 

Одиторите са установили, че има малка вероятност основната мрежа да започне да функционира до 2030 г., както е било планирано през 2013 г. Закъсненията при изграждането и въвеждането в експлоатация на тези мегапроекти излагат на риск ефективното функциониране на пет от деветте коридора на Транс-европейската транспортна мрежа (Trans-European Transport Network (TEN-T)).

Установихме примери на слабо планиране и неефективно изпълнение. Въпреки че в надзора на ЕК за навременно завършване на мрежата има слабости и той се осъществява дистанционно, Комисията разполага с инструмент, който може да се доразвие, за да се подобри изпълнението, отбелязва ЕСП.

Одиторите стигат до заключението, че всички проекти са забавени средно с 11 години. Според тях неефективното изпълнение, както и промени в проектите през годините са довели до повишаване на разходите с над 47 процента или със 17 милиарда евро (19,2 милиарда долара), цитира съобщението и АП.

За да се подобри финансовото управление на тези инвестиции на стойност милиарди евро, ЕСП отправя редица препоръки за тяхното дългосрочно планиране, управление и надзор. Според одиторите основният проблем е липсата на координация между страните, които не споделят едни и същи инвестиционни приоритети. Те казват също, че страните от ЕС вероятно са били прекалено оптимистично настроени при първоначалните си прогнози и предупреждават, че някои проекти могат да се окажат нежизнеспособни.

В отговор на доклада ЕК призна, че има голям риск някои от проектите да не заработят с пълен капацитет до 2030 година, но повечето от тях ще бъдат приключени дотогава.

Кои са осемте проекта:

• Балтийска железопътна ос (железопътна линия, която свързва Естония, Латвия и Литва с Полша и позволява свързване с Финландия (по коридора Северно море - Балтийско море);
• Железопътна линия Лион - Торино (железопътна връзка в трансграничен участък, свързваща Франция и Италия (по Средиземноморския коридор);
• Планински тунел Бренер (железопътна връзка в трансграничен участък, свързваща Австрия и Италия (по Скандинавско - Средиземноморския коридор);
• Постоянна транспортна връзка в пролива Фемарн - Белт (железопътна/шосейна връзка между Дания и Германия по Скандинавско - Средиземноморския коридор);
• Basque Y и нейната връзка с Франция (Високоскоростната железопътна мрежа, изградена между трите града на баската автономна област, в Испания; Билбао, Витория-Гастеиз и Доностия-Сан Себастиян и връзка с Бордо във Франция);
• Канал Сена — Северна Европа (основен компонент на връзката Сена — Шелда - първоначално вътрешноводна транспортна връзка между реките Сена и Шелда, прерастваща във вътрешноводна мрежа във Франция и Белгия (по Северноморско - Средиземноморския и Атлантическия коридор);
• Магистрала А1 (Автомагистрала по коридора Рейн - Дунав, която свързва столицата на Румъния Букурещ с унгарската граница при Надлак. Дължината на магистралата е 581 км. Част от новата магистрала не се използва, а две отсечки са свързани неправилно и така инвестицията е прахосана.)
• Железопътна линия Е59 (От Чехия през Полша до Балтийско море - връзка с пристанищата Шчечин и Швиноуйшче в Полша).

Железопътната ос Бренер (Мюнхен-Верона) и високоскоростната железопътна линия Лион-Торино, които са в списъка проекти от 1994 г. и в актуализирания списък от 2004 г., както и постоянната връзка в пролива Фемарн Белт и връзката по вътрешноводен път Сена-Шелда, са планирани за приключване до 2020 г. Но тъй като всички са в групата "водещи транспортни инфраструктури" (ВТИ) и са разположени по основната мрежа, настоящият срок за завършването им вече е 2030 г.