АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Министър-председателят на Швеция Улф Кристершон заяви, че планира да увеличи разходите си за отбрана до 3,5 %БВП на страната до 2030 г. Това е значително по-голямо увеличение, което да бъде постигнато в рамките на по-кратък срок, спрямо досегашните планове за най-голямото превъоръжаване на страната от Студената война насам.


С 1830 патентни заявки, подадени в Европейското патентно ведомство (EPO) през 2024 г., компанията заема водещата позиция в ЕС. Начело на глобалната класация са южнокорейската "Самсунг" (Samsung) с 5107 заявки, китайската "Хуавей" (Huawei) с 4323 заявки и Ел Джи (LG) - също от Южна Корея - с 3623 заявени патента.


Приетият от Бундестага текст включва целеви фонд в размер на 500 млрд. евро за инфраструктура и планове за увеличаване на разходите за отбрана, както и смечкаване на дълговите правила.


От компанията вече обявиха конкретните си планове - да оперират по две основни железопътни направления. Първото е от София до Варна с междинна спирка в Горна Оряховица, а второто - от София до Бургас със спирка в Карлово.


Тези планове са поредният опит на Пекин за установяване на строг държавен контрол над сектора, който има ключово значение на световно ниво. Китай вече диктува производството чрез система от квоти и контролирани от държавата дружества, отбелязва Ройтерс.


През 2023 година с най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) - 61 833 лв., при 28 733 лв. средно за страната. За статистическа зона Северна и Югоизточна България (NUTS I) БВП е 68,059 млрд. лв., а в Югозападна и Южна Централна България (NUTS I) е 117,174 млрд. лева.


На първо време компаниите преразглеждат плановете си до юни. До тогава са планирани 170 посещения на круизни кораби в Санторини, които ще трябва да бъдат пренасочени.


Две трети от автомагистралата (общо 32 км) вече са пуснати за движение. В момента се довършва и последния участък от Сливница до Софийския околовръстен път.


Голяма част от Южна България регистрира ръст на добавената стойност, но много от регионите в Северна България бележат спад. Това в голяма степен е резултат от по-слабото представяне на земеделието в сравнение с предишната година, което пък подчертава нуждата от модернизация и инвестиции в тези по-слабо развити региони.


През 2024 г. в Румъния бяха пуснати в експлоатация близо 200 км магистрали и скоростни пътища, включително над 100 км от магистрала "Молдова" (А7), която свързва Южна и Северна Румъния. Мрежата от скоростни пътища се състои вече от над 1280 км.