ООН за по-добра защита на екосистемите

Два пъти повече вода ще бъде необходима, за да се осигури прехраната на световното население, което ще достигне 9 млрд. души през 2050 г., ако светът не се ориентира към здрави и добре управлявани екосистеми, предупреждава ООН. "В момента 1,6 млрд. души живеят в райони, където има недостиг на вода, а ако нищо не се промени, те ще станат много скоро 2 млрд.", се казва в доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), изготвен съвместно с Международния институт по управление на водните ресурси (IWMI). "Ако продължат сегашните селскостопански практики и сегашните хранителни режими", ако "засилващата се урбанизация" продължава, "количеството вода, необходимо за земеделието, което в момента възлиза на 7130 куб. километра, ще нарасне със 70% до 90%, за да бъдат изхранвани 9 млрд. души до 2050 г.", се казва в документа, публикуван днес при откриването на Световната седмица на водата в Стокхолм. Много райони с голяма земеделска продукция, като северните равнини в Китай, щата Пенджаб в Индия и американския Запад, вече са достигнали границата на водните си ресурси или всеки момент ще ги достигнат. Освен това глобалното затопляне застрашава да засили проблемите със засушаването и наводненията: само в Африка селскостопанското производство може да намалее между 15% и 30% до края на века. ООН препоръчва да се създадат съвместни политики, обединяващи околна среда и земеделие, за да се увеличи селскостопанското производство, като едновременно с това се съхранят природни ресурси като водата и да се защитят различните екосистеми. Изброяват се по-добрата адаптация на земеделските култури към новите климатични условия, усъвършенстване на напоителните техники, запазване на влажните зони и създаване на малки водохранилища в топлите страни, за да се подпомагат дребните земеделци да преодоляват периодите без валежи. Засаждането на дървета е един от начините за борба с парниковия ефект, но и за запазване на подпочвените води. Сред препоръките на ООН е и координираното развитие на земеделието, животновъдството, риболова и градинарството, за да не се поставят в опасност водните ресурси. Не на последно място в доклада се изтъква значението на по-добрата координация между правителства, земеделци, местно население и експерти за установяване на равновесие между нуждите на икономиката и околната среда, без да се забравя подобряването на жизнените условия на бедните народи.