Опасните Е-та & опровержение на БАН

EconomyNews.bg

Концентрация на най-много опасни Е-та в храните има в оцветените бонбони и сладоледи, както и тортите със снимка. Прекалената им консумация може да доведе след време до заболяване от рак. Това съобщи екип от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН, който е направил изследване по темата. От 14 изследвани Е-та в храните от екипа на лабораторията, 6 са се оказали най-вредни и увреждащи ДНК, а именно - три оцветителя-еритрозин (Е127), индиго кармин (Е132) и фаст грийн (Е143), консервантът натриев нитрит (Е250), добавката кофеин, много използвана в енергийните напитки и 4-аминоантипирин (4ААР) с широко приложение във фармацевтичната промишленост.

Какво показва нашата проверка?

Изброените опасни Е-та са част от списъка на „Регламент (ЕО) № 1333/2008“, одобрен от Европейския парламент и към който се придържа и българското Министерство на здравеопазването. Те обаче не присъстват в нито едно от приложенията на Регламента, където по групи Е-та (оцветители, консерванти и др.) се изброяват храните и напитките, при които е допустимо използването им, като изрично са посочени количествата. Единствено Е 250 попада в групата на E 251 - 252 Нитрати, като според регламента 150 mg/l или mg/kg е максимално ниво за влагане само в аналози на сирена на млечна основа.

Информация по групи

1. Оцветители (E100-E181)
2. Консерванти (E200-E290)
3. Киселини, антиоксиданти, минерални соли (Е296-Е385)
4. Гуми, емулгатори, стабилизатори (Е400-Е495)
5. Минерални соли (Е500-Е585)
6. Овкусители и ароматизатори (Е620-Е640)
7. Други (E900-E1520)

EconomyNews.bg направи проверка на случаен принцип на три вида сладолед на българския пазар и не установи наличието на споменатите опасни Е-та. Въпросът е, че на някои от опаковките не само на сладоледи, но също и вафли, бонбони не се отбелязва съответният номер „Е”, а се описва наличието например на гума, оцветители и т.н., което затруднява бързата справка, която би могъл да направи потребителя за себе си. Остава само надеждата, че българските отговорни институции са на мястото си и спазват европейските разпоредби и българските им проекции.

Любопитно: Франция, Германия, Италия, Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Дания са страните, които са въвели забрана за употребата на Е-та в някои традиционни храни като бира, хляб, консервирани трюфели, охлюви и гъше и паче месо, традиционни шведски и финландски плодови сиропи, италианска „Mortadella“ и др.

Още за проучването

Доц. д-р Георги Милошев е ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН и обясни, че екипът му е разработил чувствителен метод за изследване на ДНК на клетката. "Изпробвахме го с различни вещества, които доказано увреждат ДНК-то. Добавките, одобрени от ЕК и законодателството ни в много високи концентрации увреждат клетката", каза доцентът и допълни, че проектът е бил изработен и приключен за 2 години. Използваният метод е 10 000 пъти по-чувствителен.
Какво са Е-тата - химически продукт официално тестван, разрешен от ЕС и България и се добавя в храните - оцветители, антиоксиданти, подсладители, набухватели.
Според доц. д-р Милошев не всички 337 Е-та трябва да бъдат анатемосани. Въпреки това той сигнализира, че след прекомерна употреба, например на Е-тата в оцветителите могат да се интегрират и предават в поколенията.
Би трябвало да се използват 1000 пъти по-ниски концентрации на Е-тата, за да бъдат безопасни, сигнализира доц. д-р Милошев.
Екипът се нуждае от финансиране, за да проведе последващо проучване върху животни. Кандидатствал е по различни проекти, но досега от 2010-2011 г., когато проучването е завършило отговор - няма.

БАН се разграничи от проучването на доц. д-р Милошев

Ръководството на Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев" към БАН излезе с официално становище във връзка с разпространената информация. Публикуваме оригиналното съобщение на сайта на института на БАН:

Във връзка с организираната пресконференция в пресклуба на БТА, както и разпространените от други медии твърдения на доц. Георги Милошев относно ефекта на добавки в храните, предизвикващи увреждания в ДНК с риск за човешкото здраве, ръководството на Институт по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев" към БАН излиза със следното становище:
1. Направените твърдения за ефектите върху човешкото здраве на изследваните от доц. Милошев хранителни добавки представляват негово лично мнение и не могат да се тълкуват или приемат като официална позиция на Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев" към БАН.
2. Проведената пресконференция е лична инициатива на доц. Милошев, проведена без знанието на ръководството и учените от ИМБ, направената интерпретация на данните не е обсъждана на Научен съвет и доц. Милошев не е оторизиран да изразява позиция от името на Института и/или БАН.
3. В представянето на доц. Георги Милошев на сайта на БТА е допусната техническа грешка - доц. Милошев не е ръководител на Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев" към БАН, а е ръководител на лаборатория в същия институт.
4. Считаме, че за да бъдат популяризирани и приети в публичното пространство подобни изследвания, касаещи социалнозначими проблеми, с ангажирането на законодателни или регулаторни органи се изисква много по-задълбочен научен подход, с използване на множество различни, допълващи се експериментални методи, различни тестови системи и независимо потвърждение на резултатите и изводите от тях.

Дата: 23. 07. 2015 г.
Директор:/П/ доц. Ива Угринова