Орешарски ще подаде оставка, когато …

Ще си подам оставката, когато е очевидно, че не мога да се справям с ангажиментите си – на този етап мога. Това заяви на брифинг в парламента премиерът Пламен Орешарски. На въпрос, дали ще се чувства комфортно да продължи управлението си, ако БСП не е първа политическа сила, Орешарски посочи: „БСП в момента не е първа сила. В парламента броят на депутатите от ГЕРБ е по-голям”. По отношение на това, дали той ще остане на поста си, ако броят на евродепутатите на БСП и ДПС е повече от половината, Орешарски обясни: „Може би не е подходящо да говорим тук за принципите на демокрацията и конституционализъм. За да функционира едно правителство трябва да има парламентарна подкрепа”.

Върху ДКЕВР натискът би трябвало да го упражнявам аз, но аз не упражнявам такъв натиск, продължи министър-председателят: „Няколкократно съм заявявал, че има законово разписани процедури и те са единни за всички, в това число и за ЕРП-тата. В момента, в който ЕРП-тата влязат в текстовете на закона, ще отпадне и процедурата, която тече за отнемане на лицензите”. Ако те не се съобразят с българските закони, вероятно ДКЕВР ще отнеме лицензите. Същевременно, продължават преговорите между Националната електрическа компания и електроразпределителни дружества EVN и ЧEЗ по спора за парите за т.нар. "зелена енергия". От EVN чакат отговора на НЕК по подобреното си предложение.

На въпрос, дали се очаква актуализация на бюджета и твърдението на лидера на ГЕРБ, че правителството няма да издържи с този бюджет, Орешарски посочи: „Изглежда, че колегите от опозицията добре разбират от актуализация. Те няколко пъти в мандата си правиха актуализации, за разлика от предишни години, когато никога не са правени след кризата през 1987 и 1996 година. По принцип всичко е възможно, но за първите три месеца няма достатъчно данни да твърдим, че ще има актуализация. Има достатъчно време до края на годината, така че да се стабилизира приходната част от бюджета. Има достатъчно резерви и в разходната част, така че на този етап да говорим за актуализация, е прекалено рано”.
Дали има в бюджета резерви за превъоръжаване на Българската армия, Орешарски коментира: „Ако не искаме да актуализираме бюджета, трябва да се придържаме към разходната част. Големи и допълнителни разходи не бихме могли да направим. Че армията има нужда от повече средства за превъоръжаване, това е очевидно от години. Че имаме проблеми с военновъздушните сили, това също е очевидно, но работим по този въпрос. Ако не от тази финансова година, то за следващите ще мислим много по-сериозно за заделяне на средства за превъоръжаване на българската армия, в частност военновъздушните сили”.

Според последни данни, публикувани на страницата на Министерство на финансите, размерът на фискалния резерв към 31.03.2014 г. е 5,9 млрд. лв., в т.ч. 5,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,8 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. В съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, обхватът на фискалния резерв е променен, като се включват и вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. За сравнение размерът на фискалния резерв към 31.03.2013 г. беше 4,2 млрд. лева.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на касова основа към края на първото тримесечие на 2014 г. е отрицателно в размер на 874,0 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 624,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 249,1 млн. лева. Съпоставено със същия период на предходната година, дефицитът по КФП нараства номинално със 76,2 млн. лв. (0,1 п. п. от БВП), основно вследствие на по-високите разходи по европейските програми и фондове и на базовия ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 година.

Постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма към месец март са в размер на 6 574,9 млн. лв., или 21,2 % от годишните разчети за 2014 година. За сравнение изпълнението на приходите и помощите спрямо годишния разчет за първото тримесечие на 2013 г. беше 20,3 процента. Съпоставено с март 2013 г. приходите по КФП нарастват с 417,1 млн. лв. (6,8%), като ръст се отчита основно при помощите.

Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец март възлиза на 5 199,6 млн. лв., което е 79,1 % от общите постъпления по КФП. Постъпленията в групата представляват 21,4 % от планираните за годината приходи в разчетите към ЗДБРБ за 2014 година.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към 31.03.2014 г. възлизат на 7 448,9 млн. лв., което е 22,9 % от годишния разчет. Спрямо март 2013 г. общо разходите по КФП са нараснали с 493,3 млн. лв. (7,1 %), което се дължи основно на базовия ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., както и на ускореното усвояване на средствата по програмите и фондовете на ЕС. Важно е да се отбележи, че разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват почти двойно - с 412,2 млн. лв. повече спрямо същия период на 2013 г., което е свързано с по-доброто усвояване на средствата по европейските програми, докато разходите по националния бюджет остават близки номинално до отчетените за същия период на 2013 година. Разходите по европейските средства (вкл. националното съфинансиране) към края на март 2014 г. са в размер на 915,4 млн. лв., като отчетените за същия период на 2013 г. разходи са в размер на 503,2 млн. лева. В структурно отношение разходите за издръжка и лихвените разходи са по-ниски в сравнение със същия период на миналата година, докато ръст се отчита основно при социалните и здравноосигурителните плащания и при капиталовите разходи. Ръстът при капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) отново е свързан с по-високите плащания по програмите и фондовете на ЕС. Към края на март 2014 г. тези разходи са в размер на 784,0 млн. лв., и нарастват номинално с 258,5 млн. лв. спрямо същия период на предходната година, когато те са били в размер на 525,4 млн. лева.

Нелихвените разходи са в размер на 6 900,6 млн. лв. и нарастват с 591,7 млн. лв. спрямо месец март 2013 година. Текущите нелихвени разходи към март 2014 г. са в размер на 6 116,7 млн. лв. (24,7 % от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 784,0 млн. лв. (15,7 % от разчетите към ЗДБРБ за 2014 г.). Лихвените плащания са в размер на 199,5 млн. лв. (29,8 % от планираните за 2014 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2014 г. от централния бюджет, възлиза на 348,8 млн. лв., което е в съответствие с Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 1150/2000 на Съвета на ЕС от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите.
 

Пълните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 март 2014 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.
 

Колаж: EconomyNews.bg