Освободените служители, каква е съдбата им?

Глобалната рецесия, внедряването на AI технологиите и промяната в структурите на компаниите с цел търсенето на по-голяма ефективност са сред основните причини за освобождаването на служителите. Това показват наблюденията на Adecco Group върху глобалния пазар на труда.

Другата тенденция, която очертават световните лидери в областта на НR услугите е, че въпреки тежкото решение за разделяне със служители, много международни компании от Западна Европа и САЩ инвестират в програми за т.н. аутплейсмънт или кариерен преход. Тази на пръв поглед излишна инвестиция е част от дългосрочната им стратегия за управлениe на работодателския им бранд. Целта на програмите за аутплейсмънт е да подпомогнат оставащите без работа служители в избора им на нов кариерен път и в справянето им с предизвикателствата в търсенето на нова позиция.

„Запазването на добрите отношения с бившите служителите е ценна инвестиция в запазването на доброто име на компанията. Никога не знаете дали бившият ви служител няма да стане част от компания на ваши клиенти или доставчик на услуги, а мрежата ни от контакти е изключително ценна в света, в който живеем. От друга страна това е проява на отговорно поведение и инструмент за задържане на мотивацията на оставащите служители, които поради промяната в компанията са в риск от доброволно напускане, водени от притеснението „да не ми се случи на мен същото“.

В нашата практика на консултанти ние съветваме компаниите да работят едновременно с хората, на които им предстои освобождаване, но и с колегите им, които остават в организацията. Много е важно в такъв момент компаниите да се фокусират върху обучения за повишаване на личната устойчивост на служителите, управление на промяната и изграждане на отворено съзнание.“, коментира Мария Янева, мениджър „Бизнес развитие“ за LHH България, част от Аdecco Group.

Програмите за аутплейсмънт са широко застъпени в работодателските политики основно на големите международните компании. Те заделят бюджет за този „разход“ в допълнение към обещетението по закон, което изплащат на служителите при освобождаване. В някои държави аутплейсмънтът е залегнал в трудовото законодателство като изискване към работодателя.

„В България програмите за аутплейсмънт не са широко припознати. Принудителното освобождаване е тежък момент за служителите и тези, които преминават през програмата, помнят тази подкрепа, предоставена от компанията с години. На оставащите дава сигурност, че при нова трансформация и за тях ще има грижа и ще могат да ползват предимствата на аутплейсмънт програма. Всичко това работи за имиджа на компанията като грижовен работодател.“, добавя Мария Янева.