Основни промени в ЗЛЗ

Комисията по здравеопазване към Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), внесени от министър Петър Москов.

Основната промяна в ЗЛЗ е свързана с регламентиране на възможността лечебните заведения да създават обединения, или т.нар. консорциуми, с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предвижда се лечебните заведения, които са включени в тези обединения да не могат да сключват самостоятелно договори с НЗОК. Законопроектът отваря и възможността държавни болници да бъдат приватизирани, тъй като се изваждат от забранителния списък.

Вторият "стълб" в реформата на Петър Москов след промените в Закона за здравното осигуряване, приети окончателно преди седмица, бяха подкрепени от 12 депутати от здравната комисия, 6 бяха против, а 1 се въздържа. Промените в ЗЛЗ бяха подкрепени от управляващото мнозинство, а срещу тях гласуваха представителите на БСП и ДПС. Депутати от Патриотичния фронт и АБВ подкрепиха законопроекта с особено мнение по определени части от него - най-вече предвидената приватизация на държавни болници.

Според БСП в закона има хубави неща като например Националната здравна карта, но категорично няма как да го подкрепят заради идеята за приватизация. Срещу приватизацията са и синдикатите, които по време на заседанието се оплакаха, че биват неглижирани и тяхната позиция и мнение по същество не се търсят и не се вземат предвид.

Промените в ЗЛЗ предвижда НЗОК да сключва договори и заплаща за медицинска помощ за заболяванията от основния пакет, или т.нар. "социалнозначими заболявания", само с такива лечебни заведения или с консорциуми от болници, които са осигурили комплексно лечение на тези заболявания.

Целта на това предложение е пациентите със социално значими заболявания да получават комплексна медицинска услуга (едновременно осигуряване на всяка една отделна част от цялостния процес на лечение), а НЗОК да заплаща за лекуване на заболяването, а не на отделни негови фрагменти.

Със законопроекта за поправки в ЗЛЗ се предлагат промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която според здравното министерство ще трябва да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.

Променят се изискванията за съдържанието на областните здравни карти. Те ще трябва да отразяват моментното състояние на видовете медицинска помощ, която се осъществява в областта, като съдържат видовете лечебни заведения, броят лекари и лекари по дентална медицина по специалности, броят на специалистите от професионално направление "Здравни грижи", броят легла за болнично лечение и осъществяваните медицински дейности по видове и по нива на компетентност, както и данни за вида, броя и разпределението на извършваните в областта високотехнологични методи за диагностика и лечение и наличната за тяхното приложение високотехнологична медицинска апаратура. Областните здравни карти ще съдържат и данни за демографската структура, заболеваемостта по групи заболявания и по възраст и хоспитализираната заболеваемост на населението на територията на областта.

Предвижда се в шестмесечен срок от влизането в сила на закона комисия за изработване на Националната здравна карта да извърши преценка и да изрази становище относно възможността за осигуряване на комплексно лечение на пациента във всеки един от съществуващите центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове. Преценката ще се извършва в хода на изработване на Националната здравна карата въз основа на определени критерии. В резултат на направената преценка комисията ще може да предложи участие във функционално обединение на лечебни заведения, участие в консорциуми или вливане на съответния център в лечебно заведение за болнична помощ.

Законът разпорежда, че министърът на здравеопазването ще може да отнеме разрешението за осъществяване на лечебна дейност на съответния център, ако той не изпълни указанията на комисията.

С поправките в ЗЛЗ се урежда отпадането на лечебните заведения или обособени части от тях от забранителния списък за приватизация. Предвижда се приватизацията на лечебните заведения чрез продажба на акции или дялове, които са собственост на държавата или общините. Решенията за приватизация ще могат да се вземат от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването след решение на общото събрание или общинския съвет. Предвидено е задължение за приватизираното търговско дружество да запази всички извършвани до момента на приватизацията лечебни дейности. Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебни заведения да постъпват в централния или общинския бюджет и ще трябва да се разпределят изцяло за политики в областта на здравеопазването.

С предложението за приватизация на лечебните заведения се цели "привличане на частен капитал, който да бъде инвестиран в дейността, поддръжката и развитието на съществуващите в момента лечебни заведения, които са част от Националната здравна карта" и да се ограничи "тенденцията за създаване на паралелна мрежа от частни лечебни заведения за болнична помощ, които не съответстват на потребностите на населението".

Законопроектът  урежда още центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания да подлежат на задължителна акредитация.

/източник:БГНЕС, БТА