Основните замърсители на въздуха в София

Екипът на Визия за София представи обработените данни за това как се променя качеството на въздуха в столицата през годините и какво знаем за основните фактори за замърсяването му - битовото отопление и транспорта.

В последвалата дискусия, модерирана от Форум гражданско участие, се включиха представители на Столична Община, неправителствени организации, изследователи, представители на бизнеса и граждани, които представиха гледните си точки и предложения за най-ефективните мерки за справяне с проблема.

От презентацията на екип Визия стана ясно, че според данните на Световната здравна организация (СЗО) и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) България се нарежда сред страните с най-замърсен въздух и макар според замерванията на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) въздухът да е двойно по-чист в сравнение с минали години, обществената чувствителност по темата се увеличава постоянно.

Калоян Карамитов, координатор Транспорт и Градска среда във Визия за София представи данните за битово отопление в града, изведени от последното преброяване на НСИ. От тях стана ясно, че на твърди и течни горива, които се определят като най-сериозните замърсители на въздуха, се отопляват хората в райони с предимно ниско застрояване в периферията на града, но отопление на дърва има и в центъра и то варира между 2.5 и 5%.

По отношение на транспорта, стана ясно, че замърсяването безспорно се дължи в най-голяма степен на личните превозни средства. Докато моторизацията на населението в София е 528 коли на 1000 жители, за сравнение, във Виена тя е значително по-малка с 386 на 1000 и е с продължаващо намаляване. Анализи на изследване, проведено от инициативата Зелена София обаче показаха, че освен дизелът, традиционно възприеман като най-голям замърсител, други фактори, влияещи много негативно на качеството на въздуха са високата средна възраст на колите в града, недостатъчния контрол на техническите характеристики на автопарка и лошата поддръжка на старите бензинови автомобили.

Рашид Рашид, координатор Околна среда към Визия за София представи данните за качество на въздуха, свързани с климатичните особености на града. От тях стана ясно, че целогодишно и най-вече през зимния сезон в София преобладават тихото време и мъглите, и географското разположение в котловина, комбинирано с липсата на вятър, повлияват сериозно върху отклоненията от нормите в замърсяването на въздуха. Беше потърсен и статистически анализ на отклоненията от нормите от 2003 г. досега, който показа, че след пика на замърсяването през 2008 г., от 2009 г. то започва да спада и за последните години само около 15% от замерванията надвишават нормата.

В последвалата отворена дискусия пръв се включи Петко Анчев от инициативата Зелена София на СО, който поясни: “В София 5 до 7% от колите са страшно замърсяващи и комуникацията с хората е много важна, за да им помогнем да участват в решаването на проблема”. Той подчерта, че трябва да познаваме по-добре проблема и да правим по-задълбочени изследвания, за да можем да предлагаме по-добри решения и отчитаме повече напредък.

Боян Рашев, управляващ партньор на denkstatt Bulgaria говори за това каква е цената на чистият въздух и подчерта: “Ако погледнем големите градове с най-чист въздух като Осло, Стокхолм, Копенхаген, Ню Йорк и Чикаго, ще осъзнаем, че цената е много висока”. Той добави, че въпреки, че в София не сме толкова богати, има много неща, които можем да направим, като забрана на отоплението на твърдо гориво в центъра, спиране от движение на колите, които пушат, контрол и спазване на забраните за изгаряне на дрехи и отпадъци и други наложителни мерки.

Методи Аврамов от Центъра за градска мобилност говори за мерките и целите, свързани с намаляване на трафика и промяна на разпределението по вид транспорт в полза на обществения. “Като замърсител общественият транспорт не е основен фактор. По-важната част е как общественият транспорт да намали трафика в града, с това и замърсяването.” Затова той предложи, че във Визия за София трябва бъдат заложени цели, които да ограничават автомобилния трафик не само чрез подобряването на качеството на обществения транспорт, но и чрез контрол върху използването на автомобилите чрез зониране и други мерки.

Борис Бонев от Спаси София, започна изложението си с това, че в България над 13 хиляди души умират годишно заради усложнения, свързани със замърсяването на въздуха. “Трудно е да бъдат убедени гражданите да прилагат непопулярни мерки, защото нямат доверие към институциите, затова е време политиците да прилагат категорични мерки и да си спазват обещанията” добави той.

В дискусията беше поканен за участие Христо Христов, анализатор на данни към Оксфордския университет, който представи минималните разлики между официалните и неофициалните данни за въздуха, сравнявайки данни на гражданската мрежа Lufdaten със сензорите на ИАОС. На база сравенията, той показа и анализ на горещите точки откъм замърсяване около кварталите Красна поляна и Овча купел.