Особености на руското напляскване

Бисер Манолов, bissermanolov.com

В международния политически език съвсем спокойно може да бъде въведен в употреба нов термин „ Ефект на руското напляскване“. Това е такава форма на напляскване, при която отправената заплаха към „противника“ изобщо не достига до него, а се трансформира в самонапляскване под формата на данък върху лихвите по депозитите. Звучи объркано, нали? Е, точно толкова объркани са всички, които се занимават с финансови анализи след решението на Министерски съвет за новия налог. Това става без абсолютно никакви консултации с Централната банка. За банковия сектор изобщо да не говорим, последният отдавна е в графа „игнориран“ от страна на МФИ (Министерство на финансовите изненади). За да се разбере по-ясно ефекта от изненадата, която ни се стовари, бих дал следния пример: Представете си, че сте почитател на елитния футболен клуб „ Леопардите“ от Вакарел. Той играе във „В” футболна група единствено поради причината, че няма „Г“. Вашият любимец естествено е център нападателят, известен на цял свят с псевдонима „Магьосникът от АЗ“ (правилно сте го прочели, няма печатна грешка). И така, начало на поредната страховита футболна драма срещу опонентите от Бистрица. Отборите са подредени. Съдията дава начален сигнал и……в центъра на игрището залага вместо футболна топка, тенис топка. Никой не е предупреден за това. Представете си само изненадата по лицата на всички участници в „драмата“ – играчи, треньори и публика. Обяснението на рефера е, че поради финансовата криза е било взето решение от страна на Министерство на финансовите изненади да бъде намален значително размера на футболната топка. Нещо повече, това принципно е едно честно решение.
Преди две седмици от Министерство на финансите категорично отрекоха, че въпросът за облагане на лихвите от депозити изобщо е коментиран. Какво чак толкова се промени, че бяхме „наказани“ с това решение? За да си обясним нещата, трябва да навлезем в детайли в целия процес на изготвяне на държавния бюджет за 2013 година. Това, впрочем, е безспорна симптоматика на цялостното управление на държавата. Нека за кратко ви върна назад във времето. Спомняте ли си дебата за ДДС-то преди 2 години? Тогава „експерти“ от управляващата партия заявиха, че след задълбочен анализ се е стигнало до извода, че са възможни три варианта: ДДС да се повиши, да се понижи или да не се променя. Това ми звучи почти като фраза от книгата „Мъдростта на вековете“. А спомняте ли си колко пъти дотук „излизахме“ от кризата? Спомняте ли си, че през 2011 трябваше „да си харчим на воля“, защото сме на пътя на икономическото възстановяване? Добре че българският инстинкт за оцеляване не ни подведе и този път. Хората вече не вярват на телевизора. Той лъже! Хладилникът нашепва точно обратното. В него фигурират млечни продукти с минимално количество мляко, колбаси, в които липсва месо, и ….замръзнала надежда.
Според мнозина от публично известните макроикономисти в заложените параметри по Бюджет 2013 година има „напрежение“. Това, разбира се, остана трудно разбираемо за редовия българин, че той има напрежение всеки ден за всичко, та какво остава за един бюджет. Казано на по-разбираем език, това, което притесняваше специалистите, бе приповдигнатият, нереален оптимизъм. Още от средата на годината управляващите се „перчеха“ с предстоящото повишаване на минималната работна заплата и пенсиите. С новия данък и на неспециалистите стана ясно, че в Бюджет 2013 действително има „напрежение“. Преди месец в сайта на Министерство на финансите бе публикувана предварителната макрорамка за Бюджет 2013. Първоначално се работеше с прогнозен ръст на БВП за 2013 година от 2.5%. БВП, който на база текущи цени бе заложен в размер на 82.819 милиарда лева. В същия документ е отчетен очакван размер на чуждестранните инвестиции за 2012 година от 1.148 милиарда лева. Преките чуждестранни инвестиции се очертават като основен проблем на това правителство. За 2010 година бе заложен размер на инвестициите от 3.3 милиарда лева, а реално те бяха 1.035 млрд. лева. За 2011 година прогнозата бе за 3.333 милиарда лева, а реалният размер достигна 1.205 млрд. Разминаването между прогнози и реалност няма да го коментирам! Цифрите са по-големи от моите мисли. Само две седмици след първоначалната макрорамка за 2013 г. цифрите се променят драстично. В последния вариант на Бюджет 2013 година ръстът на брутния продукт е 1.9%, съответно – на база текущи цени в размер на 81.486 млрд. лева. Какво толкова се промени само за две седмици? Да не би някой да го е отпуснал махмурлукът? Много скоро ще се разбере и за мита на прословутата „по-добра данъчна събираемост“. През 2008 година приходите са били 40.9% от БВП. В Бюджет 2013 година са заложени 37.5% от БВП. През 2008 година от ДДС са събрани 7.485 млрд. лева и то при условие, че номиналният размер на БВП е в размер на 66 млрд. лева. Тази цифра за 2012 година е в размер на 7.1 млрд. лева, при номинален размер на БВП от 77.703 млрд.лева. За 2013 година прогнозата е за 7.884 млрд. лева, при прогнозен номинален размер от 81.486 млрд. лева Видно е, че приходната страна на Бюджет 2013 година определено ще закъса. Сега става ли ви все по-ясно защо се налага и новият данък? Това изобщо не е принципен въпрос, а наложителен. Какво от това, че България е една от малкото държави в Европа без данък върху лихвите? Няма да коментирам това, че сме най-бедната страна на Стария континент. Българите нямат инвестиционни традиции. Други финансови инструменти освен традиционните депозити са екзотична рядкост. Примерът, който ни дават с 20 000 лева и годишния данък върху получената лихва от 80 лева, е твърде наивен. Между другото ми прави впечетление, че когато ни говорят за увеличаване на доходите, ни говорят в проценти, а не с реални стойности, т.е пенсиите ще се увеличат не с 15 лева, а примерно с 10%. Когато обаче става въпрос за увеличаване на данъците, веднага превключваме от проценти на реални суми. Или може би само на мен така ми се струва.
Това, което не трябва да се забравя от страна на управляващите, е, че българинът е способен на чудеса от предприемачество и инициативност, когато става въпрос за заобикаляне на правилата. Сметките с данък върху лихвите могат да се окажат и сметки без кръчмар. Новият данък отваря толкова ниши за нови банкови продукти, за които банките даже и не са си мечтали. Имам някакво вътрешно усещане, обаче, че този данък може и да падне при гласуването му в пленарна зала. Прави ли ви впечатление, че от два дни пресата тотално се е фокусирала върху коментари в посока „данък върху лихвите“, а на мен така ми се четеше нещо за референдума за АЕЦ „Белене“. А на вас?