ОСП оцеля в бюджет 2014-2020

Системата за земеделски субсидии по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) оцеля без големи поражения на срещата на върха на ЕС в Брюксел, посветена на бюджета на ЕС за 2014-2020 година, макар и орязана за първи път в историята си, предаде Франс прес.
Бюджетът за ОСП и за риболов за следващите седем години е значително по-малък в сравнение с бюджета за 2007-2013 година и е сведен до 373,5 милиарда евро спрямо 420,7 милиарда за предишната финансова рамка. Това прави с 16,5 милиарда по-малко, отколкото беше поискала Европейската комисия, след последното предложение на президента на ЕС Херман ван Ромпой. В резултат на ожесточената борба на Франция, която е най-големият бенефициент на тези субсидии, все пак земеделската политика получава 1,25 милиарда евро повече, отколкото беше предвидено в компромисното предложение на Ван Ромпой от ноември. ОСП оцеля за сметка на инфраструктурните проекти, където ще бъдат направени най-големите орязвания в бюджета, както и на европейските чиновници, които ще трябва да затегнат още повече коланите си.
Преките помощи за земеделие и намесата в подкрепа на пазарите отново имат лъвския пай - близо три четвърти от фондовете. Останалите средства са предвидени за развитие на  селските райони, риболов и околна среда. Великобритания, Швеция и Холандия настояваха за допълнително съкращаване на селскостопанските помощи, но френският президент Франсоа Оланд още вчера предупреди при пристигането си в Брюксел, че няма да бъде съгласен, ако бюджетът за 2014-2020 година забрави земеделието.

Според европейски източник намалението в селскостопанските фондове няма да постави под въпрос реформата на ОСП, която в момента се обсъжда на европейско равнище. "Съветът подкрепя предложение на Европейската комисия за по-добро разпределяне на субсидиите между страните членки и обуславянето на 30 процента от преките помощи със спазването на екологичните норми", изтъкна същият източник. За сметка на това ограничаването на преките помощи за големите бенефициенти ще остане по преценка на страните членки, докато Брюксел иска то да стане задължително.
Последният компромис, предложен от Ван Ромпой, предвижда също така възможността страните да прехвърлят средства до 15 на сто между перото за преки помощи за приходите на земеделците и парите за развитие на селските райони, което досега не беше възможно. "Тази гъвкавост ще компенсира пропуснатите ползи" от селскостопанския бюджет, обясни френски представител, отбелязвайки, че така могат да бъдат пренасочвани към  развитието на селските райони неизразходвани средства от преките плащания и обратното.
Най-малко дотираните страни членки, чиито земеделци получават по-малко от 90 на сто от средните европейски плащания на хектар, ще могат да прехвърлят до 25 процента от средствата за развитие на селските райони към преките плащания. Тази гъвкавост далеч не успокоява европейския селскостопански сектор, който за разлика от удовлетворението на  Париж, бие тревога за съкращаването на селскостопанския бюджет. "Намалението застрашава близо 40 милиона работни места в земеделските стопанства в ЕС и други сектори, силно зависими от селското стопанство, както и сигурността на прехраната", предупреди организацията Копа-Кожека (Copa-Cogeca), представляваща европейските селскостопански синдикати и професионални организации.