Оставката на Бок заради кризата

Кризата в ЕС взе поредната си жертва, пише американският в. "The New York Times" по повод подадената вчера оставка от румънския премиер Емил Бок. Изданието припомня, че преди това жертва на кризата бяха и лидерите на Португалия, Гърция, Италия, Испания, Ирландия. Дори промените в по-стабилните във финансов план Финландия, Дания и Словакия могат да се обяснят донякъде с финансовата криза в ЕС. Бок подаде оставка в момент, когато икономиката на Румъния започва да се възстановява от дълбоката рецесия през 2009 г. и 2010 г., принудила Букурещ да потърси помощ от Международния валутен фонд. Популярността на премиера беше спаднала много, след като той увеличи рязко данъците и направи значителни съкращения в заплатите в държавния сектор, за да отговори на изискванията на МВФ. Оставката на Бок напомня, че финансови проблеми имат не само страните в еврозоната, но и страните от ЕС, които са извън нея. Подобни проблеми има и Унгария, която се бори да се стабилизира и води не особено гладки преговори с МВФ. За разлика от нея Румъния върви по пътя на постигане на целите за подобряване на икономическия растеж и запазване на данъчната и финансовата стабилност. Във Франция президентът Никола Саркози се надява, че няма да е поредната жертва на кризата, когато французите гласуват на изборите тази пролет, но допитванията до общественото мнение показват, че народът е жаден за политически промени в момент когато икономическите трудности продължават, отбелязва изданието. Емил Бок плати цената за подетите реформи, отбелязва в. "Le Monde". В замяна на заем от 20 милиарда евро от МВФ, Световната банка и ЕС, последван от нова кредитна линия от 5 милиарда евро, Букурещ пое ангажимента за редица реформи и икономии. Сред тях бяха орязване с 25% на заплатите на чиновниците, замразяване на помощите при пенсиониране, повишаване на ДДС от 19% на 24%. МВФ, подкрепян от ЕС, настоя за поетапна либерализация на пазара на електричество и газ. Обмисля е се и частична приватизация на медицинските услуги. В неделя МВФ и ЕС казаха, че да доволни от реформите на Бок. Наистина Румъния е по-подготвена от Португалия и Гърция да се справи с кризата, но не е достатъчно силна, за да се пребори със забавянето на икономическия растеж. Румънската икономика разчита на потреблението, и реформите, целящи намаляване на бюджетния дефицит, буквално я разтърсват из основи. През 2007 и 2008 г. растежът в Румъния достигна около 8% от БВП за година. Половината от тези проценти идваше от потреблението на домакинствата. Тогава домакинствата се възползваха от покачване на заплатите, което им позволяваше да получат и по-лесно кредити. Но днес факторите на растежа се изпариха и банките отпускат много по-трудно кредити. Това намалено отпускане на кредитите доведе и до спукване на сапунения мехур в сектора на недвижимите имоти. Според някои анализатори Румъния трудно ще се справи, защото икономиите ще увеличат бедността. При липсата на вътрешно търсене единствената надежда на Румъния остава в икономическия подем на цялата еврозона. Тогава страната може да поднови износа си, от който е много зависима. Страната страда от липса на доминиращ отрасъл, както например високите технологиите в Чехия или автомобилостроенето в Словакия, припомня експертите. Румъния изнася най-разнородни неща - домакински електроуреди, машини, автомобили, текстилни изделия. Днес населението в Румъния, начело със средната класа и работниците смятат, че мерките за икономии не са справедливи и че заможните румънци трябва да допринасят повече в тази насока. В Румъния средната заплата не превишава 350 евро, припомня в. "Le Monde".