От детската мечта до роботите

Как детската мечта да станеш вълшебник може да те отведе в света на роботите, разказва пред БТА професорът по роботика и мехатроника в Института по механика към БАН Костадин Костадинов. Името на българския учен бе вписано в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България", учредена през 1981 г.

За поредна година, като израз на оценка, почит и обществено признание към авторите и изобретателите с високи научни и творчески постижения, Патентното ведомство стартира в края на август процедура по набиране на предложения за вписване на изтъкнати автори и изобретатели в "Златната книга". Предложенията за вписване се правят от стопански, научни и обществени организации.

Откриваме проф. д-р Костадинов в лабораторията, в компанията на съществата от следващото време, призвани да служат на хората от настоящето, мълчаливите тенекениени хора, които чакат сърце от Великия Оз. 

Произхождам от едно ъгълче на България, което се намира на 3 километра от турската граница и на 3 километра от гръцката граница. Родом съм от Свиленград и там този, който може би ме запали, беше директорът на училището Иван Трампов. Тогава, като малък, имах една мечта да стана вълшебник, ако не стана вълшебник, си бях поставил и резервна цел - да стана директор. Тези две желания водят по пътя към Изумрудения град професор Костадинов, който е с над 35-годишен принос в областта на индустриалната собственост, автор и съавтор на 20 патента в областта на роботиката и мехатрониката, като 11 от тях са внедрени в различни отрасли на промишлеността, науката и медицината.

Да създадеш робот, означава да създадеш нещо като себе си, т.е. да видиш своя образ и подобие, което е най-голямото предизвикателство пред един учен или пред един вълшебник, коментира проф. Костадинов.

По пътя си към Изумрудения град ученият през 80-те сътворява първо електромагнитни хващачи за различни изделия от военната промишленост, а след това и роботи за монтаж на хидравлични помпи. В средата на 90-те вече е изпълнил първия си Европейски проект за създаването на робот, който контролира качеството на производството в завод "Пневматика" в Кърджали. И така от железните хора за индустрията, ученият достига до микророботите за биологични приложения, за които през 1999 г. е отличен с награда на НАТО.

Дотогава не се говореше за приложение на роботиката в биологията и с тази награда аз стартирах нов дял от роботиката и работих в Германия в град Констанц, където направих робота РоТе-Мина за клетъчни манипулации, спомня си ученият. Роботът РоТе-Мина за клетъчни операции е представен на Нанопанаира в Санкт Гален, Швейцария, 2003 г. Някъде по пътя на проф. Костадинов към Изумрудения град са и вече внедрените роботи за инвитро оплождане "Микрона 01", както и роботът Hydro-Mina, със 7 степени на свобода, който е проектиран на модулен принцип и представлява комбинация от регионални и локални структури за реализиране на микро- и нано манипулации и операции. 

Роботиката ще навлиза заедно с човека в една паралелна - разширена виртуална и реална среда, в която ще комуникираме заедно с робота, и на базата на изкуствения интелект ние ще развиваме нашите способности, за да може да бъдем отговорни към обществото, представя си бъдещето българският учен. А своята мисия в дългия път на науката до Изумрудения град, по който всички се надяваме да бъде открит и лек срещу рака, вижда по-скоро като да направи науката отговорна към обществото - да решава обществени предизвикателства и проблеми.

Фокусът не ми е борбата с рака, тъй като аз съм инженер и мога да правя неща, които да подпомагат лекари, биолози, да им дам инструмент, за да навлязат например в единична ракова клетка и да сложат някаква субстанция и да видят как тя въздейства. Това е моята роля - помощна, а не водеща в тази борба, разказва пред камерата ни българският професор по роботика и мехатроника Костадин Костадинов.

Проф. д-р Костадин Костадинов е с над 35-годишеп принос в областта на индустриалната собственост. Професор по роботика и мехатроника в института по механика към Българската академия на науките. Учредител е на Фондация "ГИС-ТрансферЦентър" за подпомагане трансфера на технологии и иновации, която от април 2003 г. е част от световната мрежа за трансфер на технологии "Щайнбайс" със седалище Щутгарт, Германия.

Член на Управителния съвет на Югоизточно Европейски международен институт за устойчиви технологии (South-East European International Institute for Sustanaible Technologies SEEIIST)) от учредяването му през 2017 г. до 2021 г. с основна цел създаване обща научна инфраструктура на страните от Западни Балкани, Гърция и България за адронна терапия на онкоболни. Обучава магистри по мехатроника от Мие Университета - Япония от 2014 г. досега съгласно двустранно споразумение между Института по механика и Мие Университета.

Автор и съавтор на 20 патента в областта на роботиката и мехатрониката, като 11 от тях са внедрени в различни отрасли на промишлеността, науката и медицината. През 1988-1990 г. са първите внедрявания на патенти за изобретения - адаптивно устройство за роботизиран монтаж, внедрен в робота за монтаж на хидравлични помпи на Завод "Берое" - Стара Загора, спечелил Златен медал от участие в Международния есенен панаир Пловдив 1988 г., въртяща дигитална маса - внедрена в Национален център по стандартизация и метрология и метод и устройство за вибро сепариране на материали през вертикална пресевна повърхност – внедрено в Чугунолеярния завод в гр. Ихтиман за отделяне на чугунени отливки за мотокари.

Проф. Костадинов е признат за пионер в нова област в роботиката чрез спечелена награда на НАТО-DAAD през 1999 г. за проекта си "Микророботи за биологични приложения", реализиран в Университета за приложни изследвания - Констанц, Германия (1999-2003 г.) чрез робота РоТе-Мина за клетъчни операции, представен на Нанопанаира в Санкт Гален, Швейцария, 2003 г.

Внедрени са също роботът за инвитро оплождане "Микрона 01", както и роботът Hydro-Mina, със 7 степени на свобода, който е проектиран на модулен принцип и представлява комбинация от регионални и локални структури за реализиране на микро- и нано манипулации и операции.

За постигнатите резултати проф. Костадинов е отличен и със следните награди: 

Награда "Питагор" на Министерството на образованието и науката (МОН) за 2011 г. за "Изключителни постижения в инженерните науки";

Награда на Съюза на учените в България за принос на инженерните науки - 2012 г.;

Златен медал от участие в Международния есенен панаир Пловдив 2014 г. за "Робот за инвитро оплождане "Микрона 01IVF";

Награда "Питагор" на МОН за "Изключителни постижения в експлоатацията и комерсиализацията на научноизследователските резултати" на Министерството на образованието за 2017 г.

/БТА/