От приватизация до одържавяване

Слободан Костич, в. "Политика"
Това лято, а както се говори, и есента, ще бъдат белязани с работнически протести и стачки. Причината? Недоволството от новите работодатели, превърнали се в чорбаджии по време на приватизацията, придобивайки собственост на някое от 2500 продадени предприятия. Днес това са работниците от "Застава електро" и "Икарбус", вчера бяха тези от "Нитекс" и "Търговски къщи Белград". Кой ще излезе на улиците утре?
Всички разкази на отчаяните работници си приличат. Предприятието е продадено, най-често с купуването на 70 на сто от капитала. Новият собственик горе-долу изпълнява поетите задължения, но нищо повече. С години не изплаща заплати и надбавки. Фирмата е в застой. Нерядко се стига до истинска разпродажба и препродаване на движимо и недвижимо имущество. Под удара са стотици измамени и обеднели довчерашни самоуправленци, убеждавани от политиците в предишната система, че са
собственици на фабриките си.
Сблъсъкът с новата реалност ги изпраща само на един адрес - държавата. А към кого другиго да се обърнат? Държавата се крие зад Агенцията за приватизация, която не е надлежна за реалните проблеми на фирмите, които е продала, и за работещите в тях хора, а само за уреждането на цялата процедура. Новият стопанин, формално погледнато, е изпълнил договорените задължения, но дали конкретната фирма ще оцелее на пазара, не трябва да се тревожи нито държавата, нито Агенцията. Тъй като на
приватизацията на практика се гледа повече като на цел, отколкото като на средство, с което трябва да се стигне до по-ефективна икономическа система, а междувременно дойде и световната финансова криза, работодателите са амнистирани от обществена отговорност за неуспеха на предприятието, а работниците са изпратени на улиците или да протестират в Белград.
Държавата се опитва да купи социален мир в отделни фирми с по пет хиляди динара еднократна помощ, но въпросът не приключва тази милостиня. Работещите искат да им бъдат зачетени елементарните права на труд, заплата и социално осигуряване.
Отдаденият на работата си министър на труда и социалната политика Расим Ляич става главното лице на правителството и политикът, който има куража да се изправи очи в очи с обезправените работници, на които дори само осакатяването не е чуждо като израз на недоволство.
И какво става? Като не може да реши цялостните икономически затруднения, а след това и отделни икономически проблеми на все по-големия брой приватизирани фирми, и с неприятното усещане да гледа измъчените лица на своите избиратели, правителството отново се връща назад към социализма - одържавява фирми, с които не знае какво да прави. Поема дългове за безполезни акции, макар на всички, дори на нещастните работници, да е ясно, че и то няма пари да им изплати натрупаните задължения.
И тук кръгът се затваря. Вместо пазар и чиста икономическа ситуация с правила на играта за всички, получаваме самоуправленско- държавна мутация, която не е донесла добро за никого. Или може би решението е в някоя нова приватизация с по-различни правила, но за това е необходима и по-различна политическа конфигурация.