От щайга с репички до големите пазари +видео

Екип EconomyNews.bg, с. Стряма

Стоян и Тихомир Тимонови са братовчеди и трето поколение зеленчукопроизводители. От деца знаят как се отглеждат зелени салати, репички, лук, магданоз и копър. Само че вече като зрели мъже са разширили бизнеса на своето семейство и не престават да правят планове за бъдещото си развитие.

На каква площ отглеждате Вашата продукция?

В началото започнахме с около три декара, а в момента имаме над сто, които съумяваме да опазим и да произвеждаме салата, зелен лук, зелен чесън, репички, зелени продправки. Производството ни е целогодишно. Откритите площи са стотина декара, а закритите – около десет. Бизнесът ни е семеен.

Колко души работят за Вас?

От десет до двайсет души в зависимост от сезона, по време на кампаниите.

Как охранявате откритите си площи?

Охраната е 24 часа. През деня ние сме тук, а нощем ни пази СОТ, камерите следят полето. Освен това продукцията ни е застрахована.

Как разширявахте бизнеса си?

Печалбите реинвестираме в производство и модернизиране на стопанството. Нямаме кредити. Не сме кандидатствали и по никоя от мерките за зедемелски производители. Причаната е, че не можем да чакаме две години за одобрение по дадена програма – за това време ще изостанем от пазара.

Колко е общата Ви продукция годишно?

Зависи от годината. Миналата година, например, произведохме близо половин милион салати. 

Кога създадохте логистичната си база?

Тя е факт може би от десет години. Всяка година самата работа изисква да се разширяваме, да имаме различни машини. Ние си отглеждаме разсадите, за да оптимизираме самото производство. Работим с три хранителни вериги. С първата започнахме, като им занесохме една каса от нашите репички. С годините създадохме взаимно доверие. От тях получихме подкрепа, включително финансова, при сертифицирането ни по GLOBAL GAP*. Веригите ни гарантират и сигурен пазар.

Какви трудности срещате като земеделски производители?

Един от големите проблеми са климатичните условия. Има проблем и с работната ръка. Затова се опитваме да механизираме почти изцяло производството.

С какви семена работите?

Използваме сертифицирани семена, които са холандски. Пробвали сме с български семена, но не се получи. От тези семена поникват 40-50%, а това са огромни разходи. Отделно качеството на продукцията, търговския вид не е на ниво. Например, марулите не придобиват онази характерна разперена форма и са по-податливи на заболявания.

По друг начин казано, залагаш 500 хиляди семена и очакваш 500 хиляди коренчета. Когато половината от тях не поникнат, респективно и половината ти земя остава незасята. Финансовото изражение също не е за пренебрегване - една семка струва 4-5 стотинки. 

Стремите ли се към външни пазари?

В момента продаваме само у нас. Но смятаме, че нашата продукция ще се хареса и навън. От най-голямо значение е отглеждането и самия климат в България. Това прави българския вкус несравним, независимо от семената.

Какви са дългосрочните Ви планове?

Искаме да развием биопроизводство. Смятаме да инвестираме още и в машини. Да разширяваме производството. Бихме отглеждали чушки, може би тиквички, но не и краставици. Но със сигурност ще останем в зеленчукопроизводството, защото човек не може да се разпилява на много места. Търгуваме и с картофи.

Какво е мнението Ви за развитието на българското стопанство?

В професионален план има бъдеще. Любителското, малкото – по-скоро не. При голямото производство инвестициите са повече, но и ефектът е по-голям.

*GLOBAL GAP* e стандарт за сертификация на процесите на производство на селскостопански продукти. Всеки един продукт си има история – от засаждането до крайния потребител.