Откъде ще дойдат парите за зелената сделка?

ЕС отпуска €458 млн. на България за прехода към зелена икономика.

Европейската комисия представи пред Парламента плановете си за осигуряване на нужните средства за осъществяване на Европейския зелен пакт - водещата инициатива на ЕС за намаляване на въглеродните емисии и постигане на климатична неутралност. Много от депутатите, изказали се в пленарния дебат, искаха да получат повече яснота за източниците на финансиране.

Нужда от сериозни инвестиции в климата

Европейският съюз иска да намали емисиите си на парникови газове с 40% до 2030 г. (спрямо 1990 г.) и да има нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. Постигането на тези цели ще изисква значителни инвестиции в технологии за производство на чиста енергия. По оценки на Европейската комисия постигането само на междинната цел за 2030 г. ще изисква 260 млрд. евро допълнителни годишни инвестиции.

Откъде ще дойдат парите

Комисията предвижда в следващото десетилетие да бъдат мобилизирани на европейско ниво около 1 трлн. евро инвестиции. Приблизително половината от тези средства ще дойдат от бюджета на ЕС чрез различни програми, които финансират проекти, свързани с климата и околната среда - например, фондовете за земеделие, за регионално развитие, Кохезионния фонд, програмата за иновации „Хоризонт Европа“ и фондът за околна среда LIFE.

Това от своя страна би трябвало да привлече 114 млрд. евро съфинансиране от държавите членки. Около 300 млрд. евро публични и частни инвестиции се очакват чрез инвестиционния план InvestEU и схемата за търговия с емисии на ЕС, които не са част от бюджета на ЕС.

Нов Механизъм за справедлив преход ще трябва да осигури още 100 млрд. евро. Целта на механизма е да окаже подкрепа за преход към по-чиста икономика на региони, които се очаква да бъдат силно засегнати - например такива, които разчитат на добив на въглища.

Помощ за прехода към „зелена“ икономика

Регионите, които са зависими от въглищата и други изкопаеми горива, ще могат да разчитат на подпомагане за преквалифициране на работници, създаване на нови работни места от бизнеса, добив на енергия от чисти източници и изолация на домове.

Средствата на стойност от 100 млрд. евро ще дойдат от три основни стълба: нов Фонд за справедлив преход със свежи пари в размер на 7,5 млрд. евро; финансиране по програмата InvestEU и заеми от Европейската инвестиционна банка, гарантирани от бюджета на ЕС.

Заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс заяви в пленарната зала на Парламента: „Това е послание към миньорите в Астурия, Западна Македония или Силезия, към тези, които събират торф в Ирландия, към балтийските региони, които разчитат на шистови скали, и към много други. Знаем, че вие се изправяте пред по-стръмна пътека към климатичната неутралност; знаем, че перспективата за различно, по-чисто бъдеще, може да бъде благоприятна по принцип, но пътят към бъдещето днес изглежда плашещ. Този Механизъм за справедлив преход с поне 100 млрд. евро е гаранция, че ЕС застава до вас в този преход“.

В мини и топлоцентрали, задвижвани от въглища, работят 238 000 служители в над 100 европейски региона от Испания до Полша. През 2015 г. са били активни 128 въгледобивни мини в 12 държави от ЕС и 27 електроцентрали, задвижвани от въглища, в 21 държави членки.

Реакции на депутатите

В пленарния дебат във вторник много от депутатите подчертаха, че финансовите ресурси трябва да достигнат до хората, които ще бъдат засегнати от промените. Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния) каза, че са нужни достатъчно ресурси, за да облекчат ефекта от прехода. „Също така това не трябва да засегне съществуващи политики - нито сближаване, нито земеделие, нито изследвания, нито иновации. Това е допълнителен приоритет и следва да получи допълнително финансиране“.

„Трябва да видим нуждите от свежо финансиране за тази социална и екологична трансформация“, заяви Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания). Тя призова поне 30% от средствата в следващия дългосрочен бюджет да бъдат насочени към борба с промените в климата.

Драгош Пислару (Обнови Европа, Румъния) призова всички държави членки да използват предложените инструменти за финансиране на прехода и „да се съсредоточат върху най-важния ресурс на Европа ‒ гражданите.“

Никлас Нинас (Зелени/ЕСА, Германия) заяви: „Ние можем да подкрепим това предложение, ако то защитава ясен и справедлив преход с конкретни планове за извеждане от употреба за всички въгледобивни региони“.

„Не е много ясно откъде ще дойдат парите“, каза Джанантонио Да Ре (ИД, Италия). „Критериите за бенефициентите и как ще бъдат разпределени средствата ще трябва също да бъдат изяснени“.

Йохан Ван Овертвелд (ЕКР, Белгия), председател на комисията по бюджети, също изтъкна, че не е достатъчно ясно до каква степен ще бъде налично свежо финансиране: „Ние сме за кръговата икономика, но против „рециклирането“ на финанси и пари. Не подкрепяме финансови авантюри“.

Юнус Омаржи (ЕОЛ/СЗЛ, Франция), председател на комисията по регионално развитие, заяви: „Ние трябва да намалим социалните разходи и да подкрепим регионите за справедлив преход“.

Предложението на Комисията ще бъде разгледано в предстоящите седмици в отговорните парламентарни комисии, където депутатите ще могат да го обсъдят в подробности и да предложат изменения по него. След това Парламентът ще може да започне преговори със Съвета на ЕС по окончателния текст.