АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Отмина най-горещата част от лятото
Отмина най-горещата част от лятото. Вчера, 7 август, в Русе бе измерена най-високата температура за месец август за целия период на наблюдение, който е над 100 години. Това каза в интервю за БГНЕС синоптикът от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Гергана Кузинарова.
Ако има нещо, което да отличи тази година от предишни, е, че се случи поредица от много мразовити дни, а комбинацията от поредицата много горещи и много хладни дни ще бъде записана като една от особеностите за годината, заяви от своя страна заместник-директорът на НИМХ Валери Спиридонов.
Смятам, че отмина най-горещата част от лятото, вчера беше и най-горещият ден с температури до 43.5 градуса, коментира синоптикът Гергана Кузинарова. Тя поясни също, че до края на седмицата предстои захлаждане, ще се усети доста, температурите ще бъдат между 28 и 33 градуса най-много. Само вчера имаше над 37 рекорда. Над 90% от станциите са регистрирали рекорд, продължи Кузинарова. Това са рекордно високи температури за конкретния ден, а вчера в Русе е измерена най-високата температура за месец август за целия период на наблюдение, който е над 100 години, поясни метеорологът. За юли и изминалата част от август са регистрирани 181 температурни рекорда (105 през юли и 76 през август), както и 15 изравнени рекорда.
"Специално за месец юли температурите са с от 3 до 6 градуса по-високи от климатичните норми, през август също" допълни Кузинарова. "Ако гледаме продължителен период на горещи дни през 2007 година има повече такива поредици". Спиридонов допълни, че от тази гледна точка не можем да кажем, че сме преживели едни непрекъснати горещини, които не сме преживявали в съвсем близко минало.
Продължителният сух период е благоприятен за пожари, но те рядко възникват сами от себе си, предупреди Кузинарова. Според нея броят на пожарите през тази година не е по-голям отколкото в миналото, като 2007 година имаше много пожари. До големи горещини се достига, когато има фионова обстановка, "тогава е най-неприятното време, тогава се достигат абсолютните рекордни температури". "Вчера това не беше свързано с фион, това беше траен антициклон над нас и от ден на ден температурите се повишаваха", допълни Кузинарова.
И двамата метеоролози заявиха, че не очакват нови климатични рекорди до края на месеца. Температурната норма, която ползваме в момента и е стандарт за всички метеорологични служби, е установена през периода 1961-1990 година, поясни Валери Спиридонов. "Скоро, официално навсякъде ще бъде сменена тази норма с нова, тя естествено ще се окаже по-висока. Просто така е прието от Световната метеорологична асоциация", заяви метеорологът.
"Глобално се казва, че настъпват промени в климата. Това е една от хипотезите, която почти е добила нивото на общоприета, въпреки че не е така", продължи Спиридонов. "Основният период с професионални наблюдение е около 100 години, в този смисъл периодът е много кратък, за да говорим за някакви климатични промени. Напълно е възможно след един такъв цикъл от 10 години, в който се наблюдава повишение на температурите, да има един период с по-ниски температури. Но се предполага, че това е една устойчива тенденция заради т.нар. парникови газове, но там все още въпроса е спорен", обясни той.
Спиридонов сподели и своето мнение, че въпросът за Глобалното затопляне остава научен проблем. "Няма конкретно доказателство, за да сме сигурни, че имаме промяна в климата, и то глобална тенденция на затопляне", заяви той. "Периодът на съгласувано измерване на температурата по цялата земя е 100 години, а човечеството живее от хиляди години, цели империи са загивали заради суша и горещини. Основното, с което се спекулира е човешкият фактор, с отделянето на повече парникови газове, все още не е доказан факт. Не бива да се забравя, че стократно по-мощен фактор от парниковия газ е водната пара, през цялото време не се отчита дали ще се появят мощни вулкани, какво ще стане с океанските течения, които влияят на климата", обясни експертът. Според него, въпросът за глобалното затопляне остава в сферата на научно-изследователската дейност. /БГНЕС
Tweet |
|