Офшорната енергия на България

В контекста на военния конфликт в Украйна и нарастващите рискове пред енергийната и климатичната сигурност на Европа, възобновяемите енергийни източници

засилват енергийната независимост и подобряват устойчивостта на енергийните системи. България трябва да предприеме действия и оползотвори 26 ГВт от
техническия си потенциал за развитие на офшорна вятърна енергия в Черно море.

Офшорната вятърна енергия е и в основата на постигането на амбициозните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г.

Това са част от основните заключения от анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който представя техническа и икономическа оценка на българския
потенциал за развитие на офшорната вятърна енергия. Изследването беше представено от експерти на Центъра по време на изслушване в парламентарната
Комисия по енергетика на 9 март 2022 г.

В края на 2020 г. Европейската комисия определи Черно море като зона със значим потенциал в Стратегията за развитие на офшорна вятърна енергия. Българските териториални води на Черно море притежават 116 ГВт технически вятърен потенциал, 26 ГВт от които могат да бъдат оползотворени в достъпни територии с наличните към момента технологични решения.

Анализът на техническия потенциал потвърждава резултатите на вече съществуващите оценки на Световната банка и на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, като ги надгражда, използвайки национални данни и вземайки под внимание актуалните тенденции в развитието на технологиите за производство на вятърна енергия във водните територии.

Разглеждат се четири потенциални зони за изграждане на офшорни вятърни паркове, в които могат да се постигнат коефициенти на мощност от порядъка на 40 – 48%.
Средните разходи за произведен мегаватчас електроенергия от фиксирани вятърни инсталации в близост до крайбрежната ивица се оценяват на стойност между 62 и 90 евро.Офшорната енергийна индустрия би могла да има значителен принос за крайбрежните общности по отношение на създаването на висококвалифицирани работни места, както и за формирането на нови технологични клъстери и развитието на местни вериги на доставка на оборудване.

Модернизацията на двете най-големи български пристанища (Варна и Бургас) и тяхното превръщане в центрове за декарбонизация и зелени иновации биха подкрепили формирането на вятърната индустрия по Черноморието.

Необходимо е в спешен порядък националните стратегически документи да признаят потенциала на българските морски територии за нисковъглеродния преход на
енергийния сектор. Необходимо е създаването на нова регулаторна рамка за отключването на потенциала за инвестиции в офшорни вятърни проекти в Черно море. Тя би включвала необходимите административни и регулаторни промени, които да привлекат дългосрочни високотехнологични инвестиции в този все по-значим за ЕС сектор.

Европейската стратегия за офшорна вятърна енергия не само признава всички тези неоползотворени възможности в Черно море, но и предлага навременна възможност за финансиране на предпоставките за формирането на регионална индустрия за вятърна енергия в България чрез финансовите механизми на Европейския зелен пакт.

В дискусията, която беше модерирана от Радослав Рибарски, председател на Комисията по енергетика към Народното събрание, освен експерти от Центъра за
изследване на демокрацията, се включиха още Бръндуша Йоана Предеску, посланик на Румъния в Република България, и Роб Диксън, посланик на Великобритания в Република България, които очертаха опита на своите страни в сектора, фокусирайки се върху възможните първи стъпки на България в тази насока.

Офшорната вятърна индустрия в Обединеното кралство е на челните позиции в световен мащаб само в рамките на едно десетилетие. Посланик Диксън изтъкна водещата роля на частния сектор за развитието на офшорната индустрия на Великобритания до световно лидерство благодарение на ясна амбиция и цели от правителството,  подходящи финансови инструменти като договори за разлика и) близко сътрудничество между
правителството, регулатора и частния сектор.

Представители на всички политически партии се обединиха в подкрепата си за нов законопроект, който да постави основата за развитие на офшорен вятър в България.