Офшорните зони - за пример

Адриан Николов, ИПИ

Публикуването на „Досиетата от рая“ даде нов тласък на дебата около хармонизацията на равнищата на данъците в Европейския съюз, чуха се и призиви за по-активна борба с данъчните убежища.

Как би изглеждал черният списък?

Предложенията за изготвяне на черен списък на офшорните зони далеч не са нови, но изглежда че след последните разкрития, такъв може да види бял свят още през декември. На този етап не е сигурно точно каква ще е формата на санкции, наложени срещу държавите и териториите, които според европейската администрация нарушават честната конкуренция в данъчното облагане, отчасти и понеже няколко страни-членки (Малта и Люксембург, а и Швейцария, която е извън ЕС, но има много тесни икономически връзки с него) също може да попаднат в категорията на данъчните убежища.

Според някои, дори самото публикуване на черен списък би било достатъчно, тъй като би демотивирало мнозина да държат парите си и да регистрират фирмите си в такива, заради загубата на престиж и негативното обществено мнение. Други – сред тях френският министър на финансите, например – са на мнение, че са необходими по-строги мерки, например спиране на средствата от международни институции като Международния валутен фонд или Световната банка, а най-крайните предложения включват дори ограничения за транзакции и бизнес от и към данъчните убежища. Независимо от избраната политика обаче, списъкът на ЕС вероятно ще включва повече държави и територии от досегашните – около 50[1].

Преследване на данъчните убежища и неговите последствия

Дебатът около данъчните убежища обаче не бива да се върти само около въпроса как да бъдат преследвани. Изглежда и европейската администрация, и националните правителства са съгласни, че те са вредни, и проблемът е точно как те да бъдат санкционирани; разговорът, който би следвало да се води е обаче дали те трябва да бъдат преследвани изобщо.

Дебатът би трябвало да започне от причините защо хора и фирми решават да инвестират време, ресурси и усилия в дейности, единственото последствие от които е елиминирането на част от данъчното бреме. Самото наличие на такова поведение би трябвало да е индикатор за управляващите в държавите, чиито бизнеси избират данъчните убежища, че данъците им са твърде високи, и от инструмент за финансиране на основните функции на държавата са се превърнали в тежест, която пречи на фирмите да действат и да създават благосъстояние свободно. Има причини поради които повечето, които се възползват от услугите на данъчни убежища идват именно от страни с високи данъци (в случая, западноевропейски) – колкото по-нисък е данъкът в страната, в която извършваш реалната си дейности, толкова по-относително скъпо е да се възползваш от услугите на данъчно убежище.

По тази причина и най-ефективната политика на борба с убежищата би била държавите, според които приходите им страдат заради избягването на данъци, да се възползват от опита на онези, които искат да санкционират и да свият данъците си до нива, които биха обезсмислили обръщането към данъчни убежища. Същевременно, самото наличие на държави с ниски данъци функционира като коректив за онези, които опитват да ги увеличават над поносимите им равнища, тъй като всеки опит за това би довел до масово бягство на фирми към страни с по-приемливо данъчно законодателство.

Още повече, че при убежищата не става дума само за избягване на данъци – регистрираните там фирми се ползват с редица привилегии, а административните услуги са бързи и ефективни. Обратно, затлачената и неефективна администрация и условия за бизнес в много европейски страни стават условия да се търсят алтернативи.

Тези наблюдения се потвърждават и от международните класации и оценки. Повечето страни, за които обикновено се мисли като за данъчни убежища имат силни институции, върховенство на закона и защита на правата на собственост[2], което означава, че по-скоро би трябвало да ги ползваме за пример за подражание, а не да ги преследваме.

Значителна част от обсъжданията около данъчните убежища касае укриването на информация, често лична. Така погледнато, преследването на данъчните убежища може да подпомага опит на държавите да установяват пълен политически контрол над своето население и бизнес, придобивайки цялата информация за него. Сред жертвите на тази политика може да се окажат и гражданите на нелиберални режими, които без данъчни убежища биха станали обект на политически или икономическо преследване.

Стъпка към данъчна хармонизация?

Самите мерки срещу данъчните убежища от своя страна са част от по-широка кампания, която цели хармонизиране на равнищата на данъците и премахване на данъчната конкуренция в ЕС. От години представители на старите страни-членки призовават за въвеждане на паневропейско регулиране на основните данъци – идея, далеч по-опасна от преследването на страните и териториите, които предлагат възможности за избягване на данъци.

Основата причина, поради която хармонизирането на данъците е неприемливо е, че то премахва едно от двете основни конкурентни предимства на по-бедните европейски държави, които привличат фирми и инвестиции – ниските данъци и по-евтината работна ръка. Докато изпреварващият ръст на заплатите и стандарта на живот постепенно ще премахне второто предимство, то първото е обект най-вече на политически решения.

Тук няма да се впускаме в подробно обяснение защо и как ниските данъци се отразяват благотворно на икономиките и благосъстоянието на хората. Достатъчно е да се каже, че данъчната хармонизация в ЕС няма да си постави за цел постигането на ниските данъци на източна Европа, а най-вече високите на Западна, за да стане ясно кой ще понесе основните последствия и негативи от хармонизацията.

-----------------------------------------

[1] Такъв списък, например, поддържа ОИСР, но от 2009 г. насам в него не влиза нито една държава, тъй като всички първоначално вписани в него вече отговарят на изискванията на организацията за прозрачност и обмяна на информация (http://www.oecd.org/countries/liechtenstein/listofunco-operativetaxhavens.htm).

[2] Подробни сравнения и описания на показателите на Световната банка и други  Dharmapala, Dhammika and Hines Jr., James R., Which Countries Become Tax Havens? (May 2009),  93 Journal of Public Economics 1058