Още две нови проучвания за евровота

Следната динамика в хода на предизборната кампания за ЕП очертава Националното представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 19-22 май:

-Леко активизиране на избирателите; решилите да гласуват се възвръщат до 35-36%. Запазва се обаче тенденцията към по-ниска избирателна активност на Евроизборите в сравнение с националните. Ако тази картина не се промени до 26-ти май, можем да очакваме до урните да отидат малко над 2.1 млн. души.

Сериозно влияние на кампанията върху крайното решение на избирателите за кого да гласуват.

Фактори като „апартаментгейт”, разочарованието от политиката, по-слабия интерес към европейските теми увеличават тежестта на "последното впечатление". Партиите с масирана и агресивна медийна кампания привличат обществено внимание и вот от доскоро неориентираните избиратели. Общо 58% са тези, които са лоялни на партията, на която традиционно симпатизират и са взели решение още преди началото на кампанията. Почти всеки втори анкетиран обаче прави  избора си през кампанията: 15% в последните 2-3 седмици, а още (27%) заявяват, че последните няколко дни преди вота ще бъдат определящи за техния избор. Което означава, че изненади не са изключени до последния момент. За последните дни са отложили решението си предимно най-младите избиратели и жителите на големите градски центрове. Финалните дни ще са решаващи за извънпарламентарната десница и за национал-популистките формации, чиито симпатизанти се колебаят до последно. Трудно могат да бъдат отчетени и ефектите от евентуален корпоративен вот, който бива активизиран в последните дни преди изборите.

Проучването на финала на кампанията показва възвръщане на електоралната преднина на ГЕРБ при намаляване на относителната тежест на БСП. През последните седмици, залагайки на кампания на успехите и на анти-БСП мобилизацията, ГЕРБ успява да неутрализира в електорален план щетите от имотните скандали. Той си възвръща част от по-близката периферия и завършва кампанията с аванс от 4.5 пункта пред БСП. Дни преди вота управляващите се ползват с подкрепата на 31.1% от решилите да гласуват срещу 26.6% за БСП.

Относителната тежест на вота за социалистите намалява и към момента за това могат да бъдат откроени няколко причини. Първо, те не успяха да развият и наложат в кампанията нови теми, извън тази за предсрочните избори. Макар и да има своите привърженици, особено на фона на изхабяването на властта, тя не е достатъчна да осигури прилив на доверие, извън кръга на силно мобилизираните още преди старта на кампанията  твърди симпатизанти. Второ, остриетата, на които заложи К. Нинова, не успяха да се превърнат в рейтингови политици, способни да издърпат листата, особено след личното включване на Борисов в кампанията. И трето, проучването, проведено с аналог на интегралната бюлетина, установява една своеобразна  „технологична загуба" на няколко процента от БСП, които отиват към "Коалиция за България". Сформираната около АБВ коалиция приключва кампанията с 3.2% сред решилите да гласуват, 80% от които са бивши избиратели на БСП.

ДПС очаквано и традиционно мобилизира привържениците си в последните дни преди вота и завършва кампанията като трета политическа сила с подкрепата на 13.9% от решилите да гласуват.

Така, през последните седмици е налице консолидация на привържениците на водещите партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, която води до значителна динамика в съотношението на силите помежду им в сравнение с месец по-рано (когато ГЕРБ и БСП стартираха надпреварата с паритет).

Въпреки, че симпатизантите на национал-популистките формации са сред все още най-разколебаните как да постъпят в изборния ден, кампанията като цяло им носи позитиви. ВМРО запазва позициите си от преди месец и с 6.0% от твърдо решилите заема четвъртата позиция. Сериозната конкуренция в тази ниша идва не толкова от НФСБ и Атака (и двете партии приключват кампанията с изравнени позиции от по 2.0%), а от Воля. Шумната и масирана кампания на В. Марешки събира не повече от половината от предишния му вот, но привлича вниманието на част от бившите избиратели на Обединените патриоти. В резултат, Воля бележи съществен ръст в кампанията. Финишира с подкрепа от 4.9% от твърдо решилите да гласуват и съществен дял потенциални симпатизанти, оставили решението си за последните дни.

Сред колебаещите се до последно са и десните избиратели, които са основна електорална база на   „Демократична България". В края на кампанията обединението между ДСБ, „Да, България" и „Зелено движение" получава 4.2% подкрепа сред решилите да гласуват. Така, наред с ВМРО и ВОЛЯ, Демократична България запазва шансове за мандат в Европейския парламент, ако успее да мотивира своите избиратели да отидат до урните.

Картината, която регистрира проучването на Алфа Рисърч в края на кампанията, е резултат от промените в обществените нагласи през два условно разделени периода:

началото й, което бе белязано от имотните скандали около хора във властта и вторият – активизирането на управляващите за минимизиране на нанесените щети.

Макар все още да остава неясно доколко усилията на ГЕРБ и лично на Б. Борисов успяват да възстановят доверието към правителството, те определено мобилизират част от електоралната им периферия и стопират регистрираната преди месец ерозия в подкрепата. Обратно, БСП не успява да разшири кръга си от привърженици и да се възползва от слабостта на ГЕРБ. Частичен пробив в привличането на разочаровани от управлението избиратели имат някои от по-малките партии, което приближава позициите им до прага за излъчване на евродепутати.

Настоящото изследване е проведено в периода 19 – 22 май 2019г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1016 пълнолетни граждани от цялата страна.

------------------------

Към момента четири политически формации могат да имат свои представители в следващия състав на Европейския парламент - това са ГЕРБ, "БСП за България", ДПС и ВМРО-БНД, според прогноза на  "Екзакта Рисърч Груп" за изборите за членове на Европейския парламент от Република България.
   Според "Екзакта" за ГЕРБ биха дали вота си 32.4 на сто от заявилите, че ще гласуват, за БСП за България - 27.3 на сто, за ДПС - 13.3 процента, за ВМРО-БНД - 6.5 на сто.
Прогнозата на социолозите е за 7 мандата за ГЕРБ, шест - за БСП, три - за ДПС и един за ВМРО.
    "Воля -Българските Родолюбци" биха получили 4.5 на сто, Демократична България - 4.3 на сто, "Атака" и "Патриоти за Валери Симеонов" по два процента, "Коалиция за България" - 1.8 на сто.
      ГЕРБ и БСП влязоха в кампанията с близки резултати. Интригата между двете големи партии привлече почти изцяло общественото внимание. С разгръщането на кампанията ГЕРБ успя да вземе преднина, да повиши резултата си и да изпревари БСП, коментират анализаторите. При този тренд може да очакваме ГЕРБ да печели подкрепа до самия изборен ден. Това, с колко ГЕРБ ще спечели вота пред БСП, в крайна сметка ще зависи и от избора на нерешилите и колебаещите се. Данните на "Екзакта" показват още, че евровота се възприема като по-важен от избирателите на ГЕРБ, отколкото от тези на БСП. 54 на сто от избирателите на ГЕРБ заявяват, че евроизборите са важни лично за тях, докато това твърдят 45 процента от избирателите на БСП.
   Равни дялове - от по 42 на сто от избирателите на ГЕРБ и на БСП възнамеряват да гласуват преференциално.
   Редица преки и косвени индикатори, използвани в последните изследвания на "Екзакта", показват, че на 26 май е най-вероятно да гласуват около 2 млн. избиратели или очакваната избирателна активност е в рамките на 26-32 процента. В столицата активността ще бъде по-ниска от средната. Извънредни събития и обстоятелства в дните до вота могат да отблъснат или да привлекат още избиратели, уточняват социолозите.

Прогнозата е изготвена на базата на национално представително проучване проведено в периода 18-22 май 2019 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи, в 125 гнезда, в 91 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице". Изследването е независимо.