Павлова и Таяни подписаха 15 документа

Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на ЕС, и Антонио Таяни, председател на Европейския парламент, подписаха 15 законодателни акта. Подписването се състоя в Страсбург днес, 30 май

Новите правила хармонизират правилата и нормите във всички страни от ЕС от една страна и въвеждат допълнителни регулации в редица области като опазването на околната среда, финансовата сфера и сигурността, търговията и производството на био храни.

Един от документите е предложение за изменение на директива относно енергийните характеристики на сградите. Повишаването на енергийната ефективност е един от начините за подобряване на качеството на живот на гражданите. То помага за преминаването към нисковъглеродна икономика, която на свой ред генерира икономически растеж, увеличава инвестициите и създава работни места. Директивата ще влезе в сила 20 дни след публикуването й в официалния вестник на ЕС. Срокът за въвеждане на правилата от директивата в националното законодателство е 20 месеца.

Друго предложение на Европейския парламент и на Съвета са допълнителни мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Директивата цели да се спрат средствата за престъпни дейности, без да се възпрепятства нормалното функциониране на платежните системи, основните права и икономическите свободи. Изменението на Директивата е част от план за действие, започнат след терористични атаки през 2016 г. и съответства на необходимостта от повишаване на сигурността в Европа.
Основните промени включват: разширяване на достъпа до информация относно действителните собственици; повишаване на прозрачността във връзка със собствеността на дружествата и доверителната собственост; справяне с рисковете, свързани с предплатени карти и виртуални валути; сътрудничество между звената за финансово разузнаване; подобряване на контрола върху трансакции с участието на високорискови трети държави.

Нова правна рамка се приема и срещу нелоялната конкуренция. С регламента се изменят съществуващите правила, които вече позволяват налагането на по-високи мита върху дъмпингов или субсидиран внос с цел да се осигури по-добра защита на производителите от ЕС. С регламентa се цели да се повиши прозрачността и предвидимостта на временните антидъмпингови и антисубсидийни мерки. Сред тях са възможността да се образуват разследвания без официално искане от страна на отрасъла, улесняване налагането на по-високи мита в конкретни случаи и други мерки и други.

Допълнителни правила уеднаквяват стандартите в ЕС за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Те имат за цел да насърчат развитието на този вид производство в ЕС, да гарантират лоялна конкуренция за земеделските стопани и оператори, да предотвратят измамите и нелоялните практики и да подобрят доверието на потребителите. По отношение на биопродукцията от 1 януари 2021 г. освен опростяване на правилата за производство и за сертифицирането за малките земеделски стопани, се засилва контрола по цялата верига на доставки и се разширява обхвата на продукти, които ще бъдат засегнати от новите правила за органично производство (напр. сол, корк, пчелен восък, мате, лозови листа, сърцевини от палмово дърво) и допълнителни правила за производство (напр. за отглеждането на елени, зайци и домашни птици).

От 1 септември 2020 г. ще се прилага и подписаният днес регламент за реформа на системата за одобряване на типа и надзор на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета в ЕС. Новите правила целят да се постигне по-високо ниво на безопасност и подобряване на екологичните характеристики на превозните средства, а за гражданите - по-добро здраве и опазване на околната среда. Хармонизирането на законодателството в целия ЕС ще намали различията при тълкуването и прилагането на правилата от техническите служби.

Променят се и няколко директиви, касаещи депонирането на отпадъци. „Пакетът за отпадъците“ е свързан с приоритета на Европа да върви към кръгова икономика и затварянето на жизнения цикъл на продукта - от производството и потреблението до управлението на отпадъците. Държавите-членки ще трябва да се стремят към повторното използване на битови отпадъци и тяхното рециклиране: до 2025 г. - 55%; до 2030 - 60%; до 2035 - 65%. До 1 януари 2025 г. се въвежда разделно събиране на текстилни изделия и опасни отпадъци от домакинствата. Определят се и конкретни цели за рециклиране на опаковки. До 31 декември 2023 г. трябва да бъде осигурено разделно събиране или рециклиране на биологични отпадъци от източника на такива (напр. домашно компостиране). Новите правила допълват вече съществуващото законодателство за разделно събиране за хартия и картон, стъкло, метали и пластмаса.

Регламент, с който се въвежда рамка за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС, LULUCF) в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Този законодателен акт ще помогне за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС в периода 2021—2030 г. чрез по-добра защита и управление на земите и горите в Съюза. Това ще даде възможност на ЕС да постигне поетата по Парижкото споразумение цел за намаляване на емисиите с поне 40% до 2030 г. Новите правила ще дадат стимул на държавите членки да прилагат благоприятно за климата земеползване, без да се създадат нови ограничения или бюрокрация. С регламента не се въвеждат никакви задължения за частните земеделски или горски стопани.

Промяна в други регламенти, свързани с намаленията на парниковите газове, доближават ЕС до изпълняването на ангажимента си от Париж за намаляване на емисиите с най-малко 40% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Регламентът гарантира, че ще бъде постигната целта на ЕС за намаляване на емисиите с 30% през 2030 г. спрямо нивата от 2005 г. в секторите на разпределяне на усилията. Сред тях са сградният фонд, селското стопанство (емисии, различни от CO2), управлението на отпадъците и транспортът (без въздушния и международния морски транспорт). Документите касаят задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове от държавите-членки от 2021 до 2030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение и относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и друга информация, свързана с изменението на климата.

С още три решения на Европейския парламент и на Съвета чрез Европейския фонд за приспособяване към глобализацията се предоставя техническа помощ на фонда и допълнителна подкрепа на съкратени работници. Средства от фонд "Солидарност" на ЕС пък се предоставят в помощ на Гърция, Испания, Франция и Португалия за отстраняване на щетите от бедствия, които се случиха в тези страни през 2017 г.