Пазар на труда:Недостиг на кадри

Какви умения имат значение на пазара на труда в България така че хората да намират по-лесно работата си? Това е основният въпрос в националното представително панелно проучване за България - Bulgarian Longitudinal Inclusive Society Survey (BLISS), проведено от Световната банка в партньорство с Институт Отворено Общество – София. Предварителните данни от изследването сочат, че въпреки че няма значителни различия в уменията на мъжете и жените, както и между градските и селски райони, все пак съществунат определени празнини в уменията на отделни групи от населението. Данните показват, че съчетанието от умения се променя през живота на хората, като по-възрастните показват по-ниски умения за познание, но по-високи социално-емоционални, които имат отношение към уменията, свързани със социализирането. Очаквано познавателните и социално-емоционалните умения са по-високи сред хората с по-високо образование. Именно те са решаващи за намирането на работа. Данните показват, че при мъжете именно уменията значат повече отколкото дипломите в търсенето на работа, докато за жените образователните постижения са по-важни.
Изследването на Световната банка показва още, че до 2008 г. в България са отчетени висока заетост и растеж. Те се дължат на сектори, наемащи ниско квалифицирана работна ръка като строителство, производство и търговия. По време на кризата обаче тези отрасли претърпяват и най-високи загуби, а след това не са се възстановяват. В същото време изкуствата, комуникационните, финансовите и бизнес услугите започват да се развиват много по-бързо.
Според специалистите социалните умения са основни, защото над тях се изграждат и техническите умения. Работодателите определят социалните умения като по-важни от познавателните. 20% от анкетираните са отговорили, че социалните умения са причина, за да не могат да попълнят работните си места. Този процент надхвърля средния за Европа и света.
Проучването на Световната банка отчита, че само 7% от хората в България са участвали в обучение за повишаване на уменията и квалификацията. Причините за неучастието са различни спрямо начина на заетост. Работещите казват, че нямат време, докато безработните отговарят, че не са знаели за съществуването на подобни възможности, а неактивните просто не се интересуват от тях. Това от своя страна показва, че културата за учене през целия живот все още не е наложена в България.
Изследването отчита и положителни резултати - българите искат обучение и биха се възползвали от него, ако им бъде предоставено. Ако получат ваучери, 1/3 от заетите ни сънародници отговарят, че е доста вероятно да ги използват. По същия начин биха постъпили и повече от половината безработни. Що се отнася до видовете обучение, младите искат да получат нова квалификация или специализация, а по-възрастните – да усъвършенстват уменията си.
Според Виктория Левин, икономист в Световната банка и основен презентатор на данните, “работодателите в България ценят когнитивните и социално-емоционални умения, като например индивидуалните нагласи към работата и желанието да се учат нови неща. Подпомагането на хората да придобият тези умения е много важно за бъдещето на България в светлината на демографските тенденции през следващите десетилетия. Научно доказано е, че много от социално-емоционалните и когнитивни умения се формират в ранна детска възраст (от 0 до 5 години), като някои от социално-емоционалните умения могат да се променят с течение на възрастта. Една всеобхватна политика за развитие на уменията в съчетание с учене през целия живот и насочени интервенции за най-онеправданите би подпомогнала постигането на по-добри резултати на пазара на труда, както и за постигане на устойчив и приобщаващ растеж“, обясни Левин.

Според данните от проучването в средата на периода 2010-2050 година, най-голямата възрастова група в България ще са хората между 50 и 52 години, каза Виктория Левин. Страната ни ще изпита и най-резкия спад в броя на населението в трудоспособна възраст - за същия четиридесетгодишен период се очаква страната ни да загуби 30 на сто от населението, поради ниската раждаемост и миграцията. Образователното равнище на работниците се поставя на едно от най-важните места сред основанията за загриженост на българските работодатели, като тази загриженост е особено сериозна в ИТ сектора и някои подсектори на производството, посочи Левин.
България обаче има най-високо ниво на функционална неграмотност по математика в Европа - повече от 30 процента от петнайсетгодишните в страната ни имат два пъти по ниска функционална грамотност по математика от средноевропейската /според PISA/.