Пазарът в българското Възраждане

Пенчо Д. Пенчев, катедра „Политическа икономия“, УНСС

Пазарният процес има важна роля в развитието на българското общество преди Освобождението. Той устойчиво прониква дори в сфери и области, които се възприемат за изолирани от него. Спонтанните му прояви слагат отпечатък върху учебното дело, културните институции и социалния живот.

Училище и пазар. Във възпитателната работа някои учители създават специфични пазари. Възрожденските училища са известни с това, че учителите не се церемонят с учениците си, бият ги за различни провинения или налагат унизителни наказания. Кюстендилският даскал Николай Тонджаров решава да приложи интересен пазарен метод при наказването на лоши постъпки и при награждаването за добро поведение. Когато даден ученик извърши нещо похвално той получава листче с буква Н (награда), написана на него. В случай, че същият ученик е хванат в някакво провинение, вместо да бъде бит, той „заплаща“ с листчето за награда провинението си и така отърва боя. Ако няма с какво да заплати, ученикът е наказван по традиционния начин. В резултат от създаването на този пазар физическите наказания намаляват „в значителна степен“ по спомените на съвременници. Подобна практика на откупуване има регистрирана и в Казанлък, Копривщица и в други възрожденски центрове.

Лихварство и култура. От най-древни времена даването на пари в заем с лихва предизвиква силното морално недоволство на философи, религиозни водачи и т.н. Независимо от това, лихварството се налага като елемент на пазарните отношения. Само по себе си лихварството не може да се определи като зло. То е инструмент, който улеснява съществуването и дейността на читалищата, които са важни културни средища. Сведенията за читалища-лихвари преди Освобождението са доста. Габровското читалище през 1872 г. разполага с капитал от 25 000 гроша, който е даван  на заем с лихва от 12%. Това позволява на читалището да развива културно-просветната си дейност и да поддържа пансион за приходящи ученици в Габровската гимназия. Габровци не са изключение от гледна точка на финансирането на читалищната дейност. Пари с лихва раздават читалищата в Жеравна, Трявна, Стара Загора, Сливен, Свищов, Карнобат, Карлово, Пирдоп, Кукуш и др. Неслучайно в периодичния печат през 1871 г. се обсъжда идеята за основаване на банка към българските читалища. Впрочем, читалищата използват за социални цели  и хазарта, който също се смята за морален порок с вредни последици. Те организират лотарийни игри, приходите от които подкрепят благородната им дейност.

Социалният живот. Пазарът оказва пряко влияние върху мястото на жените в българското общество. Пазарната икономика им позволява да играят по-активна роля в него, да се възползват от плодовете на труда си, да натрупат средства и самочувствие. Наблюдателни съвременници установяват, че включването на жени в пазарно ориентирани дейности се увеличава и това прави жените горди и независими. Натрупването на средства чрез пазарно ориентирана дейност позволява отварянето и поддръжката на девически училища в много от будните възрожденски средища. Те не са без проблеми в организацията и функционирането си и са доста далеч от съвременното понятие за равенство на половете. Все пак със сигурност може да се твърди, че са  важна стъпка към постигането му.

Разчетени през призмата на доброволния обмен, на търсенето и предлагането много аспекти от самоорганизацията и поведението на тогавашните българи стават разбираеми. А както се вижда от изложението благодарение на пазара българите стават и по-добри хора.

БТА