Пазарът на антики в България

От сайта на парламента става ясно, че депутати от ГЕРБ са внесли в парламента предложения за промени в Закона за културното наследство, като две от тях привличат вниманието: отменя се изискването притежателите на културни ценности да представят официален документ за доказване на произхода им; удължаване на срока за регистрацията на колекциите от шест месеца на една година.
Изискването да се доказва произхода на частните колекции  в предишния парламент стана повод за особено силен натиск срещу закона. Като тезата тогава бе, че законът ще затрудни дребните колекционери, а не такива от ранга на Васил Божков, Димитър Иванов и Боян Радев.

Пазарът
 
Преди много години  Боян Радев открива един от ценните предмети в колекцията си в плевня. Мраморен барелеф на римско семейство престоял под сено 80 години, а датира от 2-3  век преди Христа. Днес барелефът е експонат в зала "Боян Радев" на Националния исторически музей. Според експерти предметите, изложени в тази зала, са на стойност 2.5 млн. евро.
София, Велико Търново, Монтана, Пловдив са градовете, където в определен ден от седмицата се организират антични пазари. Там се предлагат или уговарят сделки за антики, намерени основно в районите около Враца, Монтана, Плевен, Шумен, Хасково, Харманли, Гоце Делчев, Благоевград, където са съсредоточени стари римски селища от I-II век преди н.е.
През последните години се разкопават различни части на Родопите. Античният пазар в България работи по схемата - иманяри- търговци- колекционери.
Иманярите - търсачи са около 100 000 на брой. Те са организирани в групи, снабдени сьс скенери, булдозери, металотърсачки, трактори с плугове за дълбока оран. Подчинени са на тьрговец от първо ниво, който преглежда, сортира и препродава стоката на дилър на половината от пазарната цена. Дилърът познава епохата на монетата или предмета, с него работят компютърни специалисти, археолози, учени, хора от администрацията и митниците. Дилърът продава стоката на големите търговци, които посещават богати клиенти и дори музеи, организират контрабандни канали за износ извън страната (главно по море) и се появяват на аукциони в Мюнхен /всеки октомври/, Лондон, САЩ.
Търговете са посещавани само от едрите търговци, които в България са 5 - 6 души. Най-известният вече е мъртъв - Желязко Демирев – Императора. Твърди се, че е собственик на рядка колекция от монети, чиято съдба остана неясна. Той притежавал и един от най-ценните предмети у нас  – медальона- монета с лика на римския император Юлиан II Апостат.
На Запад има 6yм в търсенето на антики, твърдят експерти. В САЩ всяка година се регистрират по 5000 нови колекционери. Този бизнес изпреварва по продажби търговията с оръжие. При продажна на автомати и танкове печалбата е 150-200 на сто, при търговията с антики - 2000 на сто. Една от причините за това е появата на пазара на арабски, японски и руски клиенти, които влагат парите в ценни предмети, за да избегнат борсовите трусове.

Колекционерите

В България са известни  4-5 имена. Според проф. Николай Овчаров и проф. Божидар Димитров  те са много повече. Истинските колекционери са непознати на обществото. Първият, който направи каталог на колекцията си и на практика я узакони, е Димитър Иванов. Колекцията му е проучена от НИМ. 314 предмета са изследвани за автентичност, като специалисти твърдят, че колекция е относително скромна.
Боян Радев се интересува от картини, български икони и римска керамика. Продължава да попълва колекцията си, но също така и продължава да дарява части от нея.
Васил Божков има колекция от антична метална пластика. Само една четвърт от предметите му са български, 1/2 са купени в чужбина, 1/4 от съседни балкански страни. Към известните колекционери се причисляват братя Бобокови. Уникални предмети вероятно се намират и в колекцията на Богомил Райнов.

Цените на антиките

Ценоразпис за подобна стока няма, но е сигурно, че стойността на всеки предмет в чуж-бина скача чувствително, като съотношението понякога е 1:1000. Редки монети при големите дилъри стигат до 2000 – 3000 лв., но на аукцион поскъпват десет пъти. По-обикновените монети се оценяват по каталог, като монета от I – II век пр. н. е. може да струва 20 евро, но стига и 2300 евро. Фибула (предмет, с който римляните закачали тогите си) у нас е  3- 4 лв., на аукцион на Запад струва 300 евро, сребърна статуетка на Венера - 1000 лева, 1 млн. евро - на Запад.  Тази рязък ценови скок се дължи не толкова на епохата, нито на метала, а на качеството и изработката. Монети от българските царе не се търсят или това е много рядко.
Какво ще променят бъдещите поправки в закона за културното наследство предстои да се види. Но дори и със сега действащият закон пазарът на антики е нерегламентиран и на практика е част от сивата икономика. В него не действат счетоводни и юридически  правила. Експерти допускат, че промените само ще помогнат на нелегалните колекции да добият публичност, както и ще стимулират иманярството тъй като вече ще  е нужно само договор за покупко –продажба, за да се парира всякакъв интерес към това как е придобит даден предмет.
Как да функционира пазарът? Един от вариантите е лицензирани аукционни и антикварни къщи. Прочутите "Кристи " и "Сотби" са гаранти за автентичността и законността на предлаганите от тях предмети. Ако в България се провеждат такъв тип търгове, на тях официално ще се появят много от скритите предмети, които иначе се загубват за страната и наследството.