Пазарът на картини в България не е в криза

Културното разделение в обществото е темата на изложбата „Заедно” на Нина Колева-Каранфилян и Онник Каранфилян, която ще бъде открита в арт галерията на НДК на 10 юни т.г. Картини, принтове, текстил и пластика ще бъдат представени в рамките на петнадесетия Салон на изкуствата.
Хората на изкуството се оплакват от намаления бюджет за култура. Според вас има ли криза на пазара на изкуство в България? 
Онник Каранфилян:  Криза има, но тя не е толкова голяма. Истинските ценители продължават да се интересуват и купуват. Причините за спада са в това, че човек първо мисли за стомаха си, а после за останалото. И в България предпочитат да дадат цяло състояние за дрехи, но не и за изкуство, защото сме в посттоталитарен период, в който само имитираме западната демокрация. Но съм оптимист - след 30-50 години ще се оправим.
Нина Колева-Каранфилян: Изобразителното изкуство винаги е купувано от определен кръг хора. В този смисъл, кризата не е толкова очевидна.
Инвестиция ли е изкуството?
О.К.:  В Ренесанса са плащали цели състояния наистина, но от респект към изкуството. Поръчвали са тези, които могат да си позволят това. Сега отново се дават цели състояния, но от хора, които имат съветници, къде да инвестират. Това е в съвременната естетическа ситуация, където инвестирането е по-важно от истинското духовно преживяване в съприкосновението с изкуството. Иначе нещата не са черно-бели, но винаги капиталът ще определя пазара. В България няма пазар, или ако има, той е затворен. Например, картини на български майстори, които тук се продават между дилъри на изкуството и чрез аукциони на огромни суми,  навън не струват, защото не са познати. Една картина, за да струва скъпо, трябва да е на истинския пазар, а това е този пазар, който няма граници.
Какви хора купуват произведения на изкуството?
Н.К.: Определено повече купуват хората с по-големи финансови възможности. Мотивите са различни - заради инвестиция, защото им харесва или защото картината подхожда на обзавеждането. Има хора, които изпитват истинско удоволствие от съприкосновението с изобразително изкуство, но за тях е лукс да купуват.
Кое определя паричната стойност на една творба?
О.К.:Пазарът определя цената, но и авторът също. Има автори, които не продават много, защото държат на по-високата цена и обратно. Извън България цените се определят от големите аукциони в Кристис и Сотбис, но най-вече големите галерии. Интересен е въпросът - защо няма скъпи български  автори? Защото никой не застава зад тях. Зад Деймиън Хърст например, който е с 2 години по-млад от мен застават Сачи&Сачи още през 70-те и го правят скъп, ама много скъп автор. Тук също има автори с оригинални идеи, но няма инвеститори, които да застанат зад тях. Защото живеем в прохождащ капитализъм, където парите са натрупани не от находчивост и труд, а чрез монопол, контрабанда, пране на пари и т.н. Но и тук има малко слънце, задават се хора, които ценят и разбират, които са на световно ниво като манталитет и разбиране на изкуството.
Колко плащат българите за изкуство?
О.К.:Около 10-15 000 лева  средно на година за съвременни автори. Не включвам стари майстори, които се въртят между едни и същи олигарси.
Как се маркетира една творба?
О.К.:  Необходима е, разбира се, много реклама и професионално представяне от изкуствоведи и критици, а също и от добра галерия. За съжаление малко са галериите, по-разпространени са магазините за всякакъв вид изкуство и без ясна представа какво продават.
Н.К.: Определено рекламата и контактите, галеристите, доброто представяне на автора също е важно. Има много талантливи художници, за които никой не чува.
Купуват ли произведения на изкуството българите?
О.К.:  Да, купуват, от което ние живеем. За всеки влак си има пътник. Купуват се и ерзац и качествени неща, които са на пазара.
Къде имате по- голям успех – в България или Европа? 
О.К.:  За мен е трудно да отговоря, защото повечето ми награди и по-скъпо продадени неща са извън България, но тук също съм купуван автор.  Нека да го кажа така - тук съм по-скъп от някои колеги, но продавам по-евтино, отколкото навън.
Какво могат да очакват ценителите в България от предстоящата Ви изложба?
О.К.:  Тя ще е много интересна поради няколко фактора:
Първо е от двама души, които са семейство. Изложбата е кръстена „ ЗАЕДНО” -„За1”. С Нина ние се представяме за пръв път заедно. Но показваме живопис, графика и текстилна пластика и може би ще покажем и още нещо, ако стигне времето. Живопис и графика показваме двамата, а текстилната пластика само Нина. Цялата изложба е с концепцията за нещата от живота, които са заедно, но са контрастни като форма и изпълнение, но еднакви като функции и приложения. Например - две маси или два стола и т.н.

Визитки
Онник Каранфилян
Завършва графика в НХА, прави графика и живопис, увлича се от керамиката, но е известен и като майстор на екслибриса. Основател е на Международен Екслибрис Център, на Първото международно биенале на екслибриса. Носител е множество награди. Картините му са показвани в Музея на изкуствата в Сабадел, Барселона, Палфругел в Жирона, в Япония, Лондон, Германия, Националната Художествена галерия и др. Негови творби се намират  в частни колекции в Япония, Канада, Испания, Турция, Германия, Великобритания, Швеция, Кувейт, Ливан и САЩ.
Нина Колева-Каранфилян
Завършва НХА, работи в областта на  текстила и батика. Има реализирани литографии в графична база Самоков. Тя е автор с художествени пана в редица офиси и частни домове. Работи в областта на изящните и приложни изкуства. Има реализирани театрални костюми за пиеси, нейни творби са притежание на частни колекции в Швеция, Франция, Ливан, България, Германия и Турция.