Пазарът на лошите кредити през 2019

Основните тенденции на пазара на необслужвани кредити в България през 2019 г. са в посока намаляване на възложените за събиране и ръст на изкупените лоши кредити и вземания. Това води до излишно използване на ценен финансов и времеви ресурс, предупреждават от Frontex International, една от водещите компании за управление и събиране на вземания.

„През последната година наблюдаваме сериозен спад в задълженията, които се възлагат за външно събиране. Причините са няколко – желанието, основно на банките, да обслужват голяма част от процесите си вътрешно, намаляващият дял на необслужваните кредити като цяло в страната, както и продажбата на тези кредити на много по-ранен етап”, казва Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Frontex International и зам.-председател на АКАБГ.

По думите ѝ, ранното възлагане на специализирана компания значително ще подобри събираемостта. „Вероятно в края на тази година ще отчетем двоен ръст в продадените кредити, същата картина очаквам и догодина. Считам, че процесът по събиране на необслужвани задължения може да стане значително по-ефективен, ако кредиторите променят подхода си. Вместо да продават почти невъзможните за събиране заеми, при това късно, да започнат да  възлагат на външни компании, още на ранен етап. По този начин ще се спести много време, което в момента се губи в резултат на неефективно събиране от вътрешни отдели на кредиторите, които нямат нужната специализация. Разбира се, своевременното събиране ще спести и много средства. А това са пари, които всеки потребител плаща в лихвите по кредитите си и особено в месечните си такси”, допълва Димитрова.

Интересни тенденции показва и профилът на задлъжнелите лица, обобщен от компанията. Хората на средна възраст – между 40 и 49 години, преобладават сред платците, изпаднали в просрочие, сочат данните на компанията. Те представляват малко над 30% от всички и задлъжняват за средна сума от 2 750 лева. Размерът на задълженията е по-голям при друга възрастова група – тази на потребителтие между 50 и 59 години, които представляват 22% от всички. Те изпадат в затруднение да платят средно просрочие от близо 3000 лева. Дълговете на най-младите – до 29 години, и на най-възрастните потребители – над 70 години, са и най-малки. Средният им размер е съответно 940 и 1080 лева. Младежите представляват около 7% от всички некоректни платци, а възрастните – близо 5%.

„Преобладават хората от възрастови групи, които най-често вземат кредити, както и тези, чийто профил позволява отпускането на заем. Тези клиенти най-често търсят финансиране от банкови институции, но и нерядко прибягват към микрокредитиращи продукти”, пояснява Лилия Димитрова.

Приблизително 60:40 е разпределението на мъже и жени, сочат още данните на компанията. „Мъжете, освен че представляват по-голям потребителски дял, задлъжняват и за по-големи суми. Средният размер на техните задължения е близо 2 500 лева, докато дамите изпитват затруднения със средна сума от малко над 2 000 лева”, посочва Димитрова.

Преобладаващата част от потребителите – 70%, изпадат в невъзможност да погасят само едно задължение. Малко над 21% имат по два заема, с чието изплащане срещат затруднения, докато три кредита имат почти 7% от хората. Едва 2% от задлъжнелите лица имат 4 или повече „лоши” заема.

Софиянци логично представляват най-голям дял от нередовните платци като абсолютен брой, следвани от останалите три големи града – Пловдив, Варна и Бургас. Жителите на Морската столица обаче задлъжняват с най-голям размер суми – 5 441 лева на фона на средния дълг в  София, който е 4 467 лева. Монтана и Враца, традиционно считани за градове с голям брой нередовни платци на глава от населението, за съжаление, и този път заемат челните места.

„Въпреки относително малкия си брой жители, част от населените места в Северозападна България демонстрират висок дял на изпаднали в просрочие граждани, съизмерим с този в големите градове. Считам, че в тези зони трябва да се работи усилено за повишаване на финансовата култура и знания на населението. Разбира се, мерките биха били безрезултатни, ако бизнесът и образованието не вървят заедно в посока откриване на нови работни места в региона”, обяснява Лилия Димитрова.

Според нея, подобряването на информираността в сектора е наложително и по друга причина. „В действителност невъзможността за плащане е основание за относително малък дял от потребителите. Нежеланието за покриване на дълга е по-честата причина за изпадане в просрочие. Повечето потребители опитват да избегнат изобщо връщането на изтеглената сума. На практика те губят възможността всички разходи по събирането да останат за сметка на кредитора”, казва още Лилия Димитрова.

„В много от държавите от ЕС съществува т.нар. Кредитно бюро – частна институция, в която всички дружества отчитат просрочията в задълженията на своите клиенти – това са не само банки и финансови институции, но и телекоми, ютилити компании и др. Освен това, кредитното бюро предоставя контактна информация за всички задължени лица и тяхно пълно кредитно досие. По този начин, ако едно физическо лице изпадне в сериозни просрочия, не само ще бъде откриваемо, за да изплати дължимото, но и ще има истински затруднения да получава още услуги, за които да задлъжнява допълнително. От изключителна важност е да се създаде кредитно бюро и в България. Това не само ще улесни работата на финансовите институции, но и ще даде сигурност на тези от нас, които са съвестни платци и често покриваме със своите средства действията и бездействията на некоректните такива“, допълва Димитрова.

Според нея, тенденциите от 2019 г. ще са валидни и за следващата година, като пазарът на събиране на задължения ще е изправен пред предизвикателство. Основна задача на участниците в него ще бъде да оптимизират процесите по отпускане, управление и събиране на заеми.