Панаирът в Гоце Делчев започна

До преди време град Гоце Делчев се оплакваше от липса на туристи и развитие на търговията. През последните години обаче градът привлича все повече гости от България и от Гърция, Македония, Сърбия. Стотици гърци пристигнаха още в първия ден на традиционния есенен панаир в града, който се провежда от 11 до 17 септември. В района на бившите казарми  са разположени десетки шатри, щандове, сергии със стоки, атракциони и забавления за деца, заведения за хранене. Общината и тази година е подготвила богата музикална програма. Всяка вечер от 19,00 часа започват концерти с участието на български и музиканти от Гърция, Македония и Сърбия, като в петък е концертът на Весна Змиянац.  Заради близостта си до ГКПП Илинден, панаирът вече влезе и в плановете на гърците, живеещи в пограничния район.

Неврокопският панаир се е провеждал още през 19, като е заема важно място в стопанския живот на района. На него идват търговци от Османската империя, Австро-Унгария, Франция и други европейски държави. През 1845 година на Неврокопския панаир Австрия участва със стоки за 120000 форинта, Германия - за 110000 и Англия - за 52000 форинта. На следващата година оборотът на панаира се увеличава четири пъти. Търговците от Османската империя участват със стоки само за 60000 форинта. В 1891 година Васил Кънчов посещава Неврокопско и оставя ценни сведения за панаира. Eто какво пише той:

„До 1850 г. Неврокопският панаир е бил първият в Македония. По голямата търговия, що е ставала тук, можел да се равнява с него само Узунджовският и Серският панаир. От 1850 г. почнал да се въздига Прилепският. Къде 1855 г. тия два панаира съперничали един с друг. Понеже ставали в едно и също време, то заинтересовани търговци начнали да работят да се премести единият. Неврокопските бейове приели да се премести техният панаир и от 1857 г. той почнал да става от 25 август до 8 септември. От това време почнала да пада полека-лека славата на панаира.“

На Неврокопският панаир се продават железарски изделия от Мървашко, платна, аби, шаяци и шамии от селата Долен и Сатовча, звънци, сахтияни и самари от Неврокоп, тютюн и памук от селата около Драма, едър и дребен добитък, кожи и вълна от селата в Родопите и Пирин. Чуждите търговци предлагат сукна, готови дамски дрехи, железарски изделия, кибрит, копринени кърпи, цигарена хартия, стъклария, лекарства и други. Сред купувачите на платове на панаира са и габровски занаятчии и търговци.

След Кримската война (1853-1856) Неврокопският панаир запада и постепенно загубва значението си на важно търговско средище, поради масовото навлизане на европейски промишлени стоки през Солунското пристанище.

Към последното десетилетие на 19 век панаирът има само местно значение за Неврокопско и Разложко, и се ограничава главно в проджба на жива стока.През 1891 година Георги Стрезов пише, че през последните години търговският обмен на панаира възлиза на около 10000 турски лири.

В началото на ХХ век в панаирът в Неврокоп продължава да се провежда през същия период и със същата продължителност и е предназначен за едър и дребен добитък.