Пандемията и "новите бедни" в Италия

Колин Бари от Асошиейтед прес

Първите финансови трудности на Елена Симоне не са били предизвикани от коронавирусната пандемия. Четирийсет и девет годишната самотна майка е останала без работа, когато световната финансова криза от 2008 г. удря Италия и оттогава така и не успява окончателно да се върне на трудовия пазар, а си намира няколко не много престижни работни места, които й позволявали да издържа себе си и най-малкото от трите й деца.
    Всичко това се е променило пред пролетта с налагането на първата карантина срещу КОВИД-19 в Италия.
   Когато училищата затворили, Симоне е изгубила работата си в столовата. Престанала и да чисти по домовете. Въпреки че други се върнали на работа, когато приключила карантината, Симоне останала безработна.
    "Имаше период, когато ядях само моркови", спомня си тя, седнала в кухнята си, украсена с цветни плюшени играчки във формата на зеленчуци.
    За първи път в живота си Симоне имала нужда от помощ, за да сложи нещо на масата. По препоръка на свой приятел се записала за достъп до хранителните магазини на католическата благотворителна организация "Каритас". Ще може да ги използва до края на януари и се надява дотогава да няма вече нужда от тази благотворителност, за да "отстъпи място на други, които са по-нуждаещи се от нея".
    Благотворителна организация, обслужваща повече от 5 милиона души в Миланската архиепископия, "Каритас Амброзиана" заявява, че пандемията за първи път разкрива колко голяма е икономическата несигурност в северната италианска област Ломбардия, която произвежда 20 процента от БВП на страната.
    Симоне, която има две вече големи деца и син на 10 години, с когото живее, е типичен пример за новите бедни в Италия. Това са хора, успели да оцелеят след финансовата криза от 2008 г., но останали извън обсега на италианската система за социално подпомагане, разчитайки на работа на черно в сивия сектор и на помощта на приятели и близки.
    Но след почти пълния локдаун в Италия през пролетта, въвеждането на частичен локдаун през есента, когато вирусът отново отбеляза ръст, и заради щетите, които пандемията продължи да нанася на икономиката, и малкото възможности за работа изчезнаха.
    Никъде в Италия това не е толкова очевидно, колкото в Ломбардия, където КОВИД-19 за пръв път се появи в Европа. По данни на италианската асоциация на селскостопански производители Колдирети вирусът е довел до появата на 300 000 нови бедни, числа базирани на изследвания на десетки благотворителни организации, работещи в региона.
    "Каритас Амброзиана" е осигурила помощ на 9000 души по време на карантината през пролетта, 20 процента от които заявяват, че финансовото им положение "драстично" се е влошило по време на 10-седмичния локдаун. През октомври близо 700 семейства са потърсили хранителни помощи за първи път.
    В национален мащаб една трета от всички, потърсили помощ от "Каритас" по време на пандемията, за първи път получават помощи, и противно на обичайните тенденции, повечето са италианци, а не  чужденци.
    Повече от 40 организации ежедневно осигуряват храна в Милано - финансовата столица на Италия. Една от най-големите - "Пане Куотидиано" раздава близо 3500 порции на ден. Мнозина от изпадналите в нужда преди са работили в ресторанти и хотели, които особено пострадаха от рестрикциите, свързани с коронавируса, или като домашни помощници.
    "В това положение са дори повече хора, отколкото предполагаме, особено в богат град като Милано", заяви говорителят на "Каритас Амброзиана" Франческо Киаварини и добави: "Тези временни и незащитени работни места бяха изгубени. И не знаем кога и дали изобщо ще бъдат възстановени".
    Изследователи от Университета "Бокони" в Милано заявиха в работен доклад за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), че работниците без по-високо образование са платили най-тежка цена за рестрикциите срещу вируса в Италия. Половината от тях съобщават за намаляване на заплатите си в сравнение със само 20 процента от най-високо платените, а мнозина не могат да си позволят лукса да работят дистанционно.
    "Виждаме значително задълбочаване на неравенството", каза Винченцо Галасо, изследовател в Университета "Бокони".
    Най-уязвими при пандемията - отнела живота вече на над 68 000 души в Италия, която е на първо място по този показател в Европа - са хората без стабилни трудови договори.
    Симоне твърде късно открила, че в договора си за работа в столовата тя е определена като временен работник, което означава, че тя няма право да иска правителствена помощ като компенсация за изгубен доход. Работата й като чистачка пък изобщо никъде не се отчитала, а тя успяла да се върне едва на две от работните си места от близо дузината, които имала преди пандемията.
   Дори когато работници успяват да се класират за италианската държавно-частна краткосрочна схема за подпомагане при съкращения, парите пристигат късно и като цяло са недостатъчни, за да  покрият основни разходи на семействата, каза Киаварини. Размерът на основната помощ е 400 евро месечно, а месечните наеми в град като Милано започват от около 600 евро.
    Осигуряването на прехраната се превръща в ключов въпрос в момент, когато пандемията навлиза в зимния период.
    Организацията "Проджето Арка", която поддържа приюти за бездомни и осигурява други социални услуги в Милано, миналия месец започна да използва бус за раздаване на храна, когато установи, че бездомници, които се хранеха с раздавана като подаяние храна от ресторантите и баровете, остават да гладуват по време на частичната карантина през есента, когато много хранителни заведения останаха затворени.
    Не само бездомниците обаче се възползват от буса с храна. Неотдавна една вечер мъж с капитонирано яке и панталон с ръб изчакваше отстрани, докато опашката изчезне. Призна, че е адвокат, но отказа да ни разкаже повече за себе си и помоли да не бъде сниман как взима две порции топла храна и две торби с храна за следващия ден, едната за половинката си, която го чака у дома.
   Досега мораториумите на правителството върху съкращенията и уволнението на работници с трудови договори помогнаха да се ограничи това, което според служители на благотворителни организации е надигаща се криза на бедността.
    "Когато тези ограничения паднат, ще видим истинската цена, която трябва да платим за пандемията", каза Киаварини и добави: "Хвалим се, че Милано е столица на иновациите, но под тези небостъргачи, от които сме толкова горди, има един скрит свят, където хората живеят в условия на истинска несигурност за бъдещето".

превод:БТА