Пари срещу реформа, предупреди Дянков

„Искам срещу парите, които даваме, да има реформи, най-вече в системата на здравеопазването и пенсионната система. Ако реформите не се случат, част от предвидените средства в предлагания актуализиран бюджет, няма да бъдат преведени", каза Симеон Дянков на лекция пред журналисти в Боровец,посветена на параметрите на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 година.

Проектът на актуализирания бюджет няма да засегне по никакъв начин социално уязвимите групи от населението, както и бизнеса, подчерта финансовият министър. „В проекта няма по-високи нито преки, нито косвени данъци, но няма и по-високи заплати за държавните служители и депутатите", посочи той. Предвижда се повишаване на разходите за социални помощи и подкрепа за икономиката за сметка на намалена държавна администрация и нейната издръжка.

Очаква се в края на годината икономиката да отбележи 1% ръст, а дефицитът да бъде до 4,8 на сто, каза още финансовият министър.

Предвижда се намаляване на разходите с около 840 млн. лева, както и основни фискални стимули, сред които са 660 млн. лева за разплащане на стари договори с бизнеса през Българската банка за развитие. Около 200 млн. лева са предвидени за инфраструктурни проекти и за съфинансиране по европейските програми до края на годината. 220 млн. лева са заложени за НЗОК, 116 млн. лева за премии за тютюнопроизводителите, а 142 млн. лева са предвидени за социални разходи. „Парите за системите на здравеопазването и за социални плащания обаче ще се дават само срещу извършени реформи", подчерта вицепремиерът.

От 2007 г. досега социалните разходи са се увеличили 1,5 пъти. Инвалидите в страната са се увеличили от 180 хил. до 450 хиляди за 4 години или с 250%. Разходите здравеопазването пък са два пъти по-високи от тези за 2007г. „Това означава, че се е харчило прекалено безотговорно", коментира финансовият министър.

„В момента сме в най-голямата криза в световен мащаб от края на Втората световна война, каза министър Дянков. Според него сравнения с кризата от 1996 г. у нас не са адекватни, защото тогава тя е била вътрешна и се е дължала на неспособност на тогавашното правителство да се справи с банковата криза.
Той отбеляза, че основните механизми на различните държави-членки на ЕС за справяне с икономическата криза са различни. Тринадесет държави от ЕС са ревизирали бюджетите си в посока свиване на социалните разходи и са намалили пенсии и заплати, сред които са Румъния, Гърция и Испания.
Една трета от държавите-членки са увеличили данъците - косвените, но и преките данъци като Естония, Латвия и Португалия. „Не съм привърженик на увеличаването на данъците по принцип, защото администрацията свиква с по-големи бюджети и данъците впоследствие остават високи", коментира Симеон Дянков. „В България няма да увеличаваме нито преките, нито косвените данъци, които удрят по бизнеса, а той създава работните места", подчерта още министър Дянков.
Той коментира още, че ситуацията в Гърция се е оказала изненада както за България, така и за другите европейски държави. „Никой не очакваше, че гръцкия проблем ще се превърне в европейски. Гръцката икономика съставлява едва около 2 на сто от европейската икономика. Заедно с Испания, Португалия и Ирландия обаче, тя обаче влияе върху несигурността в евро зоната.