АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Евродепутатката Елена Лайкова твърди, че европейските институции могат да отнемат спестяванията на хората, инвестиционните или пенсионните им фондове и да ги използват по свое усмотрение - например за инвестиции в отбранителната индустрия. "Активно се обсъжда", че ЕС един вид ще конфискува парите на хората, ако не ги изхарчат в определен срок - според нея този срок е до шест месеца след постъпването им по сметката.


Новият закон би трябвало да донесе по-високи пенсии за 1,23 милиона граждани. Средната пенсия в Хърватия сега е 642 евро, а целта на правителството е да я повиши до 800 до 2028 г. Процентът на корекция спрямо заплатите и инфлацията ще се променя по модела 85:15.


Длъжностни лица, запознати с плана, казаха пред Ройтерс през март, че планът ще бъде удължен до 2036 г. и ще включва закупуване на нови подводници, нови въздушни, морски и подводни дронове и комуникационен сателит. Част от парите ще бъдат използвани за разработване на противовъздушен и антидронов купол, наречен "Ахилесов щит".


Това предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., който беше одобрен от правителството. В сравнение с настоящата година средната пенсия се очаква да се повиши с 10,4%.


В документа има редица предложения: сред тях са обвързване на минималната пенсия с линията на бедност или с друг обективен измерител, промяна на инвестиционната стратегия на така наречения „Сребърен фонд“, а също и разнообразяване на източниците на приходи в него, като например постъпления от определен процент от приходите от ДДС.


Най-много банкноти в обращение продължават да бъдат тези с номинал 50 лева - 246 922 530 броя, следвани от банкнотите от 100 лева - 147 821 155 броя и тези с номинал 20 лева - 91 050 715 броя.


Общо по плана са предвидени 9 плащания в рамките на механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Парламентът и правителството разполагат с половин година, за да преценят кои от реформите в плана са изпълними, с оглед на това страната да получи част от парите по второто плащане, обясни Дончев относно втория транш.


Темпът на растеж се забавя спрямо предходния едногодишен период както в процентно отношение, така и като абсолютна стойност. За сравнение, през 2023 година парите в обращение отчетоха ръст от 7,4 на сто или увеличение от 2,036 млрд. лева.


Това сочат най-новите данни на КФН за последния наблюдаван двегодишен период от 30 декември 2022 година до 31 декември 2024 година. Средноаритметичната доходност на годишна база за този период за най-масовите, универсални, фондове, е малко над 7,3 процента. В тях задължително се осигуряват за втора пенсия всички родени след 31-ви декември 1959 година.


Експертите на Съвета изразяват тревога, че разходите за пенсии през последните години растат с по бързи темпове от активите в Сребърния фонд. Ако тенденцията се задълбочи, до няколко години парите в него няма да могат да покрият пенсии дори за два месеца. Затова и смятат, че средствата би следвало да могат да се инвестират с цел извличане на доходност.