АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Парите, които получава държавната железопътна компания, ще позволят на компанията да финансира проекти за обновяване на високоскоростната железопътна мрежа в Германия.
Нидерландската централна банка (DNB) предложи домакинствата да бъдат подготвени за период, в който електронните платежни системи може да се сринат.
Как се одобрява този бюджет? Кой проверява дали парите са похарчени добре? Ето къде се намесва Европейският парламент!
От друга страна, финансовата необходимост е основната причина за продължаване на трудовата активност в Кипър (68,6 на сто), Румъния (54,3 на сто) и България (53,6 на сто). Най-нисък дял от хората, заявяващи финансовата необходимост като причина, е отчетен в Швеция (9,4 на сто), Чехия (12,4 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).
Парите за пенсии по втория стълб, в който внасят 8,2 милиона служители, се инвестират на фондовия пазар. Поради политическата нестабилност 2 милиарда леи от тези пари бяха загубени за една седмица. Това означава, че всеки от данъкоплатците в Румъния има с 250 леи (100 лв.) по-малко в сметката си, пише Диджи24.
Една трета от хората пътуват всяка седмица извън мястото си на постоянно пребиваване, 9% - всеки ден, а 92% от българите използват транспортната инфраструктура на страната поне веднъж годишно.
Работниците и служителите с договори за временна заетост са съставлявали 17,1 на сто от хората в активна трудова възраст (на възраст от 20 до 64 години) в ЕС през 2023 г. Това съобщава европейската статистическа служба Евростат. Делът на работниците и служителите на временна трудова заетост намалява спрямо 2014 г. (19,1 на сто).
Според плановете на правителството възрастта за пенсиониране, която в момента е 65 години, ще се повишава с един месец годишно, за да достигне горна граница от 67 години до 2056 г. за хората, родени през 1989 г., съобщиха от Министерството на труда и социалните грижи на страната.
За сравнение, спрямо края на септември 2007 година, когато България стана член на Европейския съюз, общата стойност на парите в обращение е била 7,568 млрд. лева, което означава, че за последните 17 години, стойността на банкнотите и монетите е нараснала почти четирикратно.
Как тези процеси ще се развият в резултат на очакваното преструктуриране на икономиката, в контекста на дигиталния и зеления преход? Какви дисбаланси могат да се очакват и как ще засегнат заетостта на хората над 50 години?