Парите наистина купуват щастие

Представата, че парите не могат да ти купят щастие е популярна, особено сред европейците, които смятат, че ориентираните към ръст свободни пазари са закъсали, отбелязва в своя публикация Economist.
Хипотезата за първи път доказва през 70 - те години на XX в. Ричард Ийстърлин, професор по икономика в университета в Южна Калифорния. Според събраните емпирични данни проф. Ийстърлин прави извод, че наистина има слаба връзка между парите и щастието. Въпреки че доходите и благосъстоянието са тясно свързани в рамките на една държава, то тази връзка изглежда слаба, когато бива измервана през различни години или в различни страни. Това е известно като „парадокс на Ийстърлин”. Ийстърлин подчертава, че благосъстоянието зависи не от абсолютния, а от относителния доход, или хората се чувстват нещастни, не защото са бедни, а защото се намират на дъното на определена група, с която се идентифицират.
Нови проучвания по тезата, направени от Бетси Стивънсън и Джъстин Уълфърс от Университета на Пенсилвания, показват, че докато връзката между доходите и щастието остава слаба през времето, то тя се запазва стабилна в рамките на една държава. В миналото е било трудно да бъде установена подобна зависимост поради липса на данни, като сега е събрана информация за въздействието на доходите върху усещането за благосъстояние от целия свят. В някои държави ( като Южна Африка и Русия, например) връзката е по- силно изразена, отколкото в други държави ( като Великобритания и Япония), като се наблюдава навсякъде.
Разликите между удовлетвореността от живота между страните варира. Страните, които са близо до върха са именно развитите икономически държави, като достигат до показател 8 от 10. Страните близо до дъното, които включват Ирак и Хаити, имат резултати близо до 3.
Въпреки че в богатите държави, очевидно хората са по- щастливи, връзката не е идеална, което е показателно, че има и други културни фактори, които влияят на оценката. Западноевропейците и северноамериканците се групират доста близо в оценките си за щастие, докато изненадващо - португалците - са на противоположната страна. Азиатците изглежда са по- малко щастливи, отколкото техните доходи предполагат, а скандинавците обратно. Латиноамериканците са по- щастливи в сравнение с жителите на държавите от бившия Съветски съюз, като най- тъжните хора в света спрямо доходите, които получават са българите.