Парламентарни избори в Русия

Председателката на руската ЦИК Ела Памфилова призна пред журналисти, че я учудва високият резултат, постигнат от партията "Единна Русия" (ЕР) на вчерашните избори за Държавна дума, предаде ТАСС.
Изборите бяха произведени по смесената система - 225 депутати бяха избирани по партийни листи, другите 225 - по едномандатни окръзи.
По предварителни данни след обработката на 93,06 от протоколите ЕР печели с 54,28 на сто от гласовете за партийни листи и получава 203 мандата в едномандатни окръзи. Следват компартията с 13,45 на сто, либералдемократите с 13,24 на сто и партията "Справедлива Русия" с 6,17 процента.
"Надявам се тези резултати да отразяват адекватно нещата, ако някой има някакви съмнения, моля, елате при нас, заповядайте", каза Памфилова.
Според тези предварителни данни "Единна Русия" получава общо 343 мандата (76,22 на сто от местата), комунистите - 42 мандата или 9,34 на сто от местата, либералдемократите - 39 мандата или 8,67 на сто от местата, а "Справедлива Русия" - 23 мандата (5,11 на сто от местата). По един мандат вземат партиите "Родина", "Гражданска платформа" и независимият Владислав Резник.
"Картината вече е доста ясна" и "като цяло ЦИК е на мнение, че вече не се очакват принципни промени", каза Памфилова. Тя заяви, че е готова да се срещне с партийните лидери и да обсъди с тях "конкретни факти", сочещи изборни нарушения.

За първи път от 2003 година парламентарните избори в Русия се проведоха отново по смесената система, което означава че 225 руски народни представители ще бъдат избрани по партийните списъци и още толкова като представители на едномандатните окръзи. За парламентарния вот Централната избирателна комисия регистрира 14 партии, от които обаче реални шансове да влязат в Думата имат четири, и всички те са близки до политиката провеждана от Кремъл. Т.нар "извънпарламентарна опозиция", която споделя прозападния път на развитие, според социологическите проучвания, остава далеч под петпроцентната бариера за влизане в парламента.

Зад гърба на руснаците е най вялата кампания през последните 25 години, откакто Русия стана самостоятелна държава след разпадането на бившия СССР.

Според  авторитетния наблюдател на вътрешнополитическите процеси Андрей Колесников от московския център "Карнеги" хората не вярват в смяната на властта чрез избори: 

От друга страна, тези избори не са съвсем от обичайните, традиционните, защото тяхната основна функция е да се съхрани легитимността на системата до президентските избори през 2018 година. Това, всъщност, са основните избори и парламентарният вот е способ да се съхранят подпорите на системата, които вече съществуват, а именно парламентарните партии. Защото всичките тези четири партии не са опозиционни, а напротив - те в своето по-широко разбиране са своеобразна партия на властта.

Най-разпознаваемият и авторитетен руски опозиционен политик Григорий Явлински, обясни пред БНР в Москва, че много от гражданите на Русия не вярват в резултатите от очакваните днес парламентарни избори. Според него, Русия не може да проведе справедливи избори:

Русия все още не може да организира открити, честни и справедливи избори, защото няма независим съд, няма еднакъв закон за всички, както и неприкосновена частна собственост, а тук следователно няма и независимо финансиране. А без това честни избори не може да има за всички. В Русия се провеждат избори само от 25 години и на нея ще й бъдат необходими още много, за да достигне до реализирането на честни и открити избори.

Пред избирателните урни се очаква да застанат 111,6 милиона граждани на Руската федерация. Заедно с парламентарния вот ще бъдат произведени и 150 местни референдума.