Пенсии за мързеливци

Хубен Ненчев
Въпросът е кога ще се спука балонът на пенсионното осигуряване? Защото и трите стълба на пенсионната пирамида – държавно, частно задължително и частно доброволно са толкова тежко болни че се крепят все още почти на магия, докато Симеон Дянков, министър на финансите, се опитва да лекува ракови метастази с аспирина на увеличената пенсионна възраст или с йодната тинктура на съкратените пенсии. Но и той старателно заобикаля най-важния въпрос: как да направим пенсионната система толкова добра, че да преживее успешно поне следващите 30-40 години в страна, дълбоко поразена от демографската криза.
Днес е модерно да се признава скорошният крах на държавната пенсионна система. Според икономиста от Industry Watch Георги Стоев имаме още десетина години кретане до фалита на пенсионната система по чисто демографско-счетоводни причини. За пенсии в България трябват годишно 7.1 млрд.лв., а от вноски на осигурените се събират 3.4 млрд.лв. "След още 10 години всичко ще се срине, защото един работещ ще плаща за един пенсионер", предрича Стоев. А според Института за пазарна икономика пенсионната система няма как да не е в дефицит, защото това е запланувано още с бюджета.
Според други десни икономисти «решението на проблемите зависи изцяло от предоставянето на възможността всеки човек сам да избера как да подсигури своите старини». Но дори ако ти гръмне частният пенсионен фонд, за това си остава виновен все пак осигуреният гражданин, защото «ние не казваме, че няма риск пенсионните фондове да се сринат поради някакъв катаклизъм, но всеки човек ще знае, че той сам е избрал къде да влага парите си", заключава Петър Ганев.
Да, но в кварталната бакалия покупателната способност на пенсионера – сегашен или бъдещ, не се определя от зле прикритата апология на частната пенсионна инициатива. Още повече че, благодарение пак на държавната регулация, има определена тенденция за превръщане на отделни частни пенсионни дружества и фондове в откровени пирамиди, целящи единствено бързо обогатяване на техните мениджъри и собственици.
И първият фундаментален въпрос е - как и защо държавният регулатор – КФН, определя минимална доходност на пенсионните фондове на годишна база. Сега тя е 3.38% при универсалните пенсионни фондове(УПФ)за периода от 30.12.2008 г. до 30.12.2010 г. и 3.27% при професионалните пенсионни фондове. Става дума за втория стълб на БГ пенсионната пирамида, вноските в които са задължителни за всички родени след 1960 г. според Кодекса за общественото осигуряване.
В същото време НСИ отчита спад в броя на наетите както и на средния размер на техните възнаграждения през третото тримесечие на 2011 г., като най-голямо намаление е в преработващата промишленост - със 17 500 души, в строителството - с 12 400 души и в търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети - с 11 000 души.
Но всъщност доходността в числата на КФН са мит, защото постигнатата реална доходност на пенсионната пирамида от 2008 г. насам е строго отрицателна и се влияе не от нормативните указания, а от инвестициите на фондовете. След въвеждането на т. нар. мултифондове те се делят на три възможни портфейла – консервативен, балансиран и агресивен като всеки осигурен може да избере свободно в кой портфейл да отидат неговите пари.
Да, но пенсионните компании продължават да си работят при пълна липса на конкуренция и да търсят винаги максималния размер на всевъзможните такси и комисионни. И никой не се интересува за това, въпреки постоянните апели за свиване размера на таксата за управление.
Вторият риск от пирамидизиране на частната пенсионна система в личен интерес е приватизацията на спонсорската им и съучастническата дейност, които понякога никак не се вписват в графата «добро корпоративно управление».
Например, една компания спонсорира голф турнир от веригата Про-Ам на игрището Блек Сий Рама. Нищо лошо до тук, но никой не казва с какви пари прави това? Със собствени, от събраните десетки милиони от такси управление или с пари на самите пенсионни фондове, които се управляват? Вярно е, че живеем в бедна страна, където хората са по-подозрителни отколкото трябва, но отговори няма. А и КФН не пита май...
Според публикации по блогове и във финансови интернет сайтове излиза, че от 2003 г. досега пенсионните компании са прибрали като комисионни десетки, дори стотици милиони лева, а са добавили съвсем незначителна стойност върху парите на осигурените. А това вече е сигурен признак за определен тип пирамида.
Има ли обаче алтернативи на съществуващата система? Да! Има....
Първо, време е да се въведе капиталов принцип и за държавната пенсионна система: част от сегашните пенсионни вноски на осигурените лица да се капитализират с оглед мрачното демографско бъдеще. Към капитализиращата се част на пенсионната система могат да се включат и рентни доходи от магистрали, летища и т.н.
Второ, да се включат в пенсионната система и банките и застрахователите, като участват чрез алтернативни продукти – билото рентни банкови депозити с гарантирана фиксирана лихва и авансово или последващо изплащане на дохода на определен период или насърчаване на застраховките «живот» с пенсионна клауза.
Трето, да се въведе държавно пенсионно осигуряване само върху минималната пенсия, а надбавката над нея да е от втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. Така частното застраховане ще е преобладаващо, а държавата няма да бяга като партизанин от ангажиментите си към своите граждани.
Така ще се осигури повече конкуренция между различни финансови играчи, които предлагат различен тип инвестиции, с различен риск, срок и доходност. А хората ще могат свободно и на собствен риск – точно като в идеологемата за свободния пазар, да се осигуряват гарантирано срещу бедност в старостта.