Пет причини за срива на турската лира

Истанбул, Стюарт Уилямс,  АФП
Силното обезценяване на турската лира спрямо долара поставя най-сериозното икономическо предизвикателство пред Турция на Реджеп Тайип Ердоган след финансовата криза от 2001 г. Причините са едновременно конюнктурни и структурни.
На 10 август, наречен вече от икономистите "черният петък", турската лира загуби близо 16% от стойността си спрямо долара - срив, ускорен от туит на Доналд Тръмп, обявяващ удвояване на вносните мита за турската стомана и алуминий.
Ердоган се опита в понеделник да успокои пазарите, заявявайки, че основните на турската икономика са "здрави".
Но икономистите смятат, че обяснения за трудностите на Турция - 17-та световна икономическа сила, която отбелязва силен растеж, трябва да се търсят отвъд икономическите политики на правителството.

Кризата със САЩ
В началото на август САЩ наложиха санкции срещу двама министри на Ердоган, за да протестират срещу задържането на американския пастор Андрю Брънсън. Анкара отговори с подобни мерки.
Тази криза между две важни членки на НАТО - най-сериозната за повече от 40 години, стресна инвеститорите и предизвика спад на лирата спрямо долара миналата седмица.
Туитът на Тръмп за удвояване на митата в петък само усложни ситуацията.
Американските санкции "пресушават потока от капитали" към Турция, подчертава Кепитъл икономикс.

Структурни проблеми
Дори преди кризата със САЩ икономисти отправяха предупреждение за непосредствена заплаха от финансова буря. Всъщност, за да я изпревари, Ердоган изтегли напред през юни изборите, предвидени за 2019 г., изтъкват наблюдателите. Турският президент бе убедително преизбран за петгодишен мандат със засилени пълномощия.
Напреженията между Анкара и Вашингтон "само изостриха" една открояваща се на повърхността икономическа криза, посочва Пол Т. Левин, директор на Института за турски изследвания към университета в Стокхолм.
Структурните проблеми на Турция са илюстрирани от една силна инфлация, която достигна близо 16% на годишна база през юли и от един дефицит по текущите сметки, който не спира да се задълбочава.

Неортодоксална политика 
Ердоган е изградил голяма част от своята популярност след идването си на власт през 2003 г. върху силен растеж и големи инфраструктурни проекти, които промениха страната. Икономистите описват турския президент като привърженик на "растежа на всяка цена". Като се започне от този със силно задлъжняване.
Ердоган редовно предизвиква учудване, подкрепяйки тези, противоположни на класическата икономическа мисъл. Той заявява например, че понижаването на лихвените проценти намалява инфлацията, докато повечето икономисти защитават обратното.
"От известно време беше очевидно, че лошото икономическо управление накрая ще има последствия", подчертава Левин.

Лихвени проценти
Централната банка на Турция се предполага, че е независима, но много икономисти смятат, че тя е все повече под натиска на Ердоган.
Решението й да не повиши лихвените си проценти миналия месец въпреки силното увеличение на инфлацията смая пазарите.
Централната банка обяви в понеделник серия мерки, за да успокои инвеститорите, по-специално инструменти за ликвидностите, на тя не спомена лихвите.
"Мерките, засягащи ликвидностите, не решават основния проблем, който е спадът на лирата", подчертава Константинос Антис, анализатор от Ей Ди Ес Секюритис.

Икономически екип
Изборите през юни белязаха преустройство в политиката в Турция. Страната премина към хиперпрезидентска система на управление, която съсредоточава в ръцете на държавния глава всички изпълнителни пълномощия.
Ердоган не запази в своето правителство вицепремиера Мехмет Шимшек - фигура, уважавана и ценена от пазарите.
Освен това той повери управлението на икономиката на своя относително неопитен зет Берат Албайрак, назначен за министър на финансите и хазната. Назначението му бе посрещнато със спад на лирата.
"Без никакво съмнение липсата на бърз, твърд и рационален отговор от страна на турските власти е това, което тласна лирата към дълбок спад", отбелязва Левин. /превод: БТА