Петата власт. Коя е тя?

Данаил Алеков
„Поредният лобистки закон” – тази фраза може би ви е позната и в повечето случаи е с негативно звучене. Лобизмът в България обикновено се свързва с подкупи под масата и прокарване на скрити интереси. В действителност обаче това е цяла професия, която осъществява взаимодействие между властите и гражданите, частния бизнес и синдикатите. Добрият играч създава собствен пазар с лобиране и получава конкурентно предимство пред останалите, които търсят пазар, затова лобирането е много важно за бизнеса. За техниките на лобирането можем да научим много от проф. Здравко Попов, посланик на България в Чехия (2006-2010г.). Той участваше на обучителния курс по икономическа дипломация, организиран от Дипломатическия институт към МВнР, с лекция на тема „Лобизъм и техники за лобиране”.
Политическата биография на думата „лобизъм” идва от Британския парламент - коридорите, където депутатите се срещат с външни лица, се наричат „лоби”. Първоначално лобистката дейност е тясно свързвана с адвокатската, защото защитата на нечий интерес е работа, присъща за адвокат. Впоследствие обаче, лобирането се приближава все повече до дипломацията и днес двете са неразделно свързани, обяснява Здравко Попов.
Богатството на българския език описва много точно лобизма с една дума – ходатайство. Причината за негативното отношение на родното общество към лобизма е свързана с характерните особености на лобирането.
Първо, дейността се извършва неформално и без публични срещи. Второ, събирането на информация е от косвени източници. Трето, извършва се дискретно и „тихо”, за да не се включат опонентите. Четвърто, акцентира се върху атрактивната страна на това, за което се лобира. А задкулисните договорки автоматично се причисляват към корупционните сделки, затова в България гледаме негативно на всяко лоби.

Лобирането като част от управлението
Всяко управление е неразделно свързано с лобирането – неслучайно лобистите често пъти биват наричани „петата власт”. Идеално законодателство няма – няма закон, който да задоволява едновременно всички интереси. Това е предпоставка засегнатите страни да лобират в защита на нарушените си интереси, като успехът им зависи от начина, по който изложат исканията си. Практиката показва, че най-често се лобира за промяна на законодателството в областта на земеделието, околната среда, енергетиката, транспорта, защита на потребителите, конкуренцията и антимонополното право (т. нар. „скрито субсидиране”) и не на последно място – регионалната политика. Ключът към успеха в лобирането е предварителната подготовка – пълен набор от предварителна информация, както и избор на подходящия момент. Това е и причината лобирането да е толкова тясно свързано с дипломацията. Една перфектна подготовка може да доведе до пълен провал, ако не бъде избран подходящия момент, затова най-голямото лобиране се извършва между първо и второ четене.

Кой лобира?
Четирите водещи обекта на лобиране в Европа са Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Комитетът на регионите и Европейският икономически и социален комитет. Това са и най-наблюдаемите обекти на лобиране, обясни Здравко Попов, но с разширяване на ЕС достъпът до тях става все по-труден. Субектите на лобиране от друга страна могат да бъдат както професионални лобистки фирми, така и различни потребителски общности, национални институции, камари и други. Лобирането е процес на оказване на натиск от една страна към друга, като в Европа има 8 вида лобиране:
 

Когато публичния сектор се намесва в частния, имаме публичен интервенционизъм – това включва различните привилегии, субсидии и обществени поръчки, а най-податливи са мобилните и технологичните (земеделие) индустрии. При частния интервенционизъм –натискът се оказва от частния сектор, като това става през заинтересовани субекти с по-голямо влияние. Подходът при лобиране зависи много от това дали натискът е видим или скрит.

Най-добрите лобисти
Най-добра икономическа дипломация в Европа има в Австрия и Чехия. Двете държави са толкова добри в лобирането, че когато си вършат работата не правят разлика между търговски представител или политически дипломат. Директни са и защитават националния интерес, без значение кой е отсреща. Куриозен пример за начина, по който работят чешките дипломати е договор между Чехия и Република Конго за доставка на шарани. Чехите по някакъв начин успяват да убедят представителите на Конго за нуждата от шарани и започват огромни въздушни доставки на шарани в посока Централна Африка. Какво се случва с толкова много шарани в Конго не става ясно - факт е, че управляващите са подсигурили населението да празнува Никулден години напред. Добрите лобисти успяват да убедят отсрещната страна за сделки, които на пръв поглед изглеждат икономически необосновани. Най-важното е да бъде защитен националният интерес, а по какъв начин ще стане това зависи и от отсрещната страна.
Чехия е една от малкото държави в това отношение, които не се колебаят да поставят собствения си интерес на масата. Преобладаващата част от малките държави приемат безропотно всички наложени регулаторни механизми, които са в полза на управлението на държавата, но не и в национален интерес.

Регулация на лобизма
В периода 2005-2008г. бяха направени 4 неуспешни опита за въвеждане на Закон за лобизма в България. Лобистката дейност обаче е строго регулирана в Чехия, Полша, Словения и Литва, където специфичната професия е уредена със Закон за лобизма. Над 3500 лобистки представителства са регистрирани в Брюксел - фирми, които се занимават професионално с тази дейност и предлагат услугите си на различни компании. Лобизмът е регулиран много по-строго извън Европа, като правната уредба за лобизма е най-развита в САЩ, Канада и Австралия. Били Таузин, Дирк Кемпторн и Джак Абрамоф са само част от имената, попадащи в списъка на най-известните лобисти. Именно Абрамоф, известен като „Човекът който купи Вашингтон” (сп. „Тайм”, 08.01.2006г.) е главният герой във филма „Казино Джак”, който отразява действително с каква власт може да разполага един лобист в Белия дом. Ако сте решили да ставате лобист в Европа примерът с Джак Абрамоф не е най-подходящия (осъден на близо 6 г. затвор) – задължително четиво за всеки кандидат-лобист е книгата „Макиавели в Брюксел. Изкуството на лобиране в ЕС” на Ринус ван Схенделен.