Петрол: 43% по-евтин, А95 - 12% по-евтин

В рубриката "СТИГА ВЕЧЕ!" на БСК може да се види анализ по темата, която вълнува обществото "Защо бизнесът не намали цените на продукцията си след резкия спад на цените на петрола?". Ето анализа на камарата:

Колко поевтиняха горивата през 2015 г. спрямо 2014 г.?

В България цената на бензина А95 намалява с 12,2 на сто, а на дизела – с 9 на сто (дек.2015/дек.2014 г.), докато цената на петрола на международните пазари за същия период намалява с 43,4 на сто. 

В средата на януари 2016 г.:

България е сред страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи (€ 0.465 за бензина и € 0.473 за дизела). У нас горивата са над два пъти по-скъпи от тези в Полша, 30% повече от тези в Германия и др. държави в Европа.

България е с най-малък марж  (0,18%) между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан-бутан) сред над 100 държави, което означава, че у нас не пазарът движи цената на горивата, а други фактори. От европейските страни с най-голям марж е Гърция (3,46%), а с марж около и над 2,5% са Франция, Белгия, Португалия, Естония, Финландия и Швейцария.

България е с най-ниската акцизна ставка върху горивата сред страните от ЕС - € 0.363 за бензина и € 0.330 за дизела.

По цени на безоловните бензини България е пета в Европа (€ 0.993), като с по-ниски цени са Литва, Австрия, Естония и Полша.

По цени на дизела България е на девета позиция (€ 0.963), като с по-ниски цени са Испания, Латвия, Гърция, Естония, Люксембург, Австрия, Полша и Литва. 

Какво е изменението на цените през 2015 г.?

Потребителските цени намаляват с 1,1 на сто на годишна база.

Цените на производител за 11-те месеца на 2015 г. намаляват средно с около 1 на сто, като най-голям е спадът в строителството (-3,7 на сто), а увеличение се наблюдава само в сектор „енергетика“, където цените са държавно регулирани. 

Други фактори, които влияят върху цените

Цената на електроенергията за бизнеса (с всички добавки и такси) се увеличава с 12,8% - от 141,42 лв./МВТч (до 31 юли 2015 г.) до 162,12 лв./МВТч (през втората половина на 2015 г.);

Увеличение на данъчно-осигурителната тежест от 1 януари 2015 г.:

Повишение на максималния осигурителен доход от 2400 на 2600 лева (8,3%);

Увеличение на МОД с 4,4% през 2015 спрямо 2014 г. и със 7,5% през 2016 спрямо 2015 г.;

Повишаване на МОД на земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 240 на 300 лв. (25%);

Разширяване на данъчната основа за данъка върху доходите от лихви (с окончателен данък в размер на 8% се облага брутната сума на придобитите доходи от лихви, не само по депозитни, а по всички банкови сметки)

Цената на труда нараства за деветмесечието на 2015 г., като в частния сектор средният ръст е 7,6 на сто, а в обществения – 5,4 на сто., вкл. като следствие от административни решения (нови нива на МРЗ и МОД):

Минималната работна заплата нараства с 8,8% през 2015 г. спрямо предходната, а спрямо 2010 г. – с 54%. От 1 януари 2016 г. МРЗ е в размер на 420 лв., което е с 13,5% повече спрямо 2015 г., и 75% - спрямо 2010 г.

Средната работна заплата нараства с 8% през 2015 г. спрямо съответното тримесечие на 2014 г. и с 36% спрямо 2010 г. (бел. ред.: Сравнението е на база трето тримесечие, тъй като все още няма официални данни за четвъртото тримесечие на 2015 г.).

Средната цена на винетните такси се увеличава през 2016 г. с 40%, като тези за автомобили от класове 1 и 2 (над 3.5 тона) почти удвояват цената си спрямо 2009 г. – от 124 на 360 лв.

Очакван ръст на местните данъци и такси за 2016 г.

Очаквани промени в данъчното законодателство (данък „Уикенд/Всеки ден“, „Вредни храни“ и др.)

Влошена конюнктура на международния пазар:

Цените на вносните стоки намаляват с по-нисък темп (-0,2%) от тези на стоките за износ (-1,7%), което допълнително влошава отрицателния търговски баланс на страната ни.

Борсовите цени на основните стоки, формиращи износната листа на страната, рязко намаляват (средно с 18,9%): 

Най-голям е спадът при медните руди и техните концентрати – със 73%, нефтените масла и продукти - с 43-45%, фуражите и пропилена – с по над 30%. С над 20% намаляват борсовите цени на благородните метални руди, профилите от желязо и от рафинирана мед, ел. енергията, нерафинираната и катодната мед, антибиотиците и др. Пшеницата поевтинява с 15%.

Ръст в борсовите цени се наблюдава единствено при слънчогледовото семе (29%), суровото шафраново и слънчогледово масло (7,2%), цигарите (7,2%) и амониевия фосфат (2,4%), които имат сравнително скромен принос за българския износ.