АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Големите европейски петролни компании ограничават инвестициите си в зелена енергия. Програмата за климата се проваля. Ню Йорк ще глоби дружества за изкопаеми горива със 75 млрд. долара. Избирането на Тръмп е важен фактор.
Енергийните гиганти са решени да подкрепят финансово една от целите на Световната организация за постигане на устойчиво развитие до 2030 година, а именно "Осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички".
Руски официални лица и бизнес ръководители са провели разговори за сливането на най-големите петролни компании в страната в един производител, съобщава "Уолстрийт джънръл". Дни преди това "Файненшъл таймс" писа, че "Лукойл" планира до края на 2024 да продаде мажоритарния дал в рафинерията си в България, най-големия актив на компанията на Балканите, на катарско-британско консорциум.
Това се дължи на намалението на цените на петрола и по-ниските маржове на рафиниране. Компаниите обаче все още имат добра доходност и продължават да възнаграждават акционерите си.
Ако бъде одобрен, планът ще бъде най-мащабното извънсъдебно споразумение от този род в Америка казва Джейкъб Шели от Западния университет в Канада.
Норвежки апелативен съд обяви, че е отсъдил в полза на правителството по дело, заведено от екоактивисти, настояващи за временна забрана за разработването на три петролни и газови находища, предаде Ройтерс.
Западните съюзници са закупили от Турция петролни продукти за около $2 милиарда, произведени от руски суровини през първата половина на 2024 г. Това става възможно благодарение на вратичка в санкциите, която позволява на Москва да продължи да продава големи количества петрол на ЕС САЩ.
Първият рейс за доставка на петролни продукти и товари е в посока изток - до най-северните райони на Русия - и е ограничен от летния навигационен прозорец. „Вайгач“ трябва да придружи корабите до Източносибирско море, откъдето конвоят ще бъде поет от универсалния атомен ледоразбивач „Сибир“.
"Шеврон" бе сред първите петролни компании със сондажи в Северно море през 60-те години на миналия век, но оттогава се оттегли от проучването и производството, след като продаде активите си в сондажи през 2019 г.
От влизането в сила на забрана за петролни продукти на EU/G7 на 5 февруари 2023 г. до края на февруари 2024 г. Европейският съюз е внесъл 5,16 милиона тона петролни продукти на стойност 3,1 милиарда евро от три турски пристанища – Ceyhan, Marmara Ereğlisi и Mersin. По-голямата част от тези рафинирани продукти вероятно са с руски произход, тъй като 86% от вноса на пристанищата през същия период идва от Русия.