EUR 1.9558
USD 1.8784
CHF 2.1094
GBP 2.3506
CNY 2.5920
you tube
mobile version

Печатът на 13 януари

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Печатът на 13 януари

mail10:15 | 13.01.2014прегледи 663 коментарикоментари 0


"Новият Наказателен кодекс - край на демократичните преструвки на властта", коментира в "Сега" адвокат Михаил Екимджиев. Еманация на нормотворческа глупост е злополучният чл. 146, предвиждащ година затвор за "противозаконното снимане, филмиране и записване...", и текстовете, разширяващи обхвата и засилващи суровостта на наказанията за изтичане и разпространяване на защитена информация. Особено застрашителен със своята нелепост е чл. 416, предвиждащ лишаване от свобода за разгласяване на информация, която не е държавна или служебна тайна, а просто е "защитена". Такава информация е и търговската тайна. Зад нея обичайно се крият политиците при сключване на крупни енергийни и инфраструктурни договори с огромен корупционен потенциал. Проектът за нов НК обещава затвор за неудобните граждани, които винаги са готови да питат, да искат и изобличават. Упоена от пировата победа над недоволните хора, властта вече няма нужда да се преструва. С новия НК тя показа истинския си образ - страхлив, злобен и отмъстителен. Готов за разправа - не само с полицейски щитове и палки, но и с меча на Темида.

"Отложената революцийка срещу статуквото", коментира "Труд". Ако приемем, че предсрочните избори са една малка революция, очевидно те се отлагат за неопределено време. Просто защото няма революционна ситуация - левите не дават, а десните не искат властта. Център просто няма. Бойко Борисов заяви, че за ГЕРБ е по-изгодно те да са през 2015 г., но не и за държавата. Меглена Кунева ("Движение България на гражданите") с примирение уточни, че добре би било да са 2 в 1, а само преди месеци краят на май им се струваше неприемливо далечна дата. Радан Кънев (ДСБ) говори за стъпки "оставка" и "избори", но предпазливо не уточнява кога, а призивът "незабавна" заглъхна. БСП и ДПС превантивно поставиха условие - ако на евроизборите общо спечелят повече от половината - 9 места, нямало смисъл от предсрочни избори. По всичко личи, че революционерите са изпреварили времото си. Неотдавна студентите призоваха с писмо опозицията да се вземе в ръце и да си свърши работата.

"Зимата ще мине без социални бунтове", прогнозира в "Стандарт" политологът Първан Симеонов. Той е скептичен, че ще има особени вълнения, тъй като правителството направи немалко, за да потуши потенциалните огнища на социално напрежение. Второ, енергийните монополисти и останалите, обявени за "лоши", имат едно наум. Трето, противниците на кабинета ще опитат протести и ескалация на напрежение, но изгледите им за успех не са много големи. Силите, които са способни да инспирират мащабни бунтове в момента, са в лагера на управляващите, или поне не са техни противници.

Няколко дни след скандала на летището във Варна лидерът на "Атака" Волен Сидеров свика пресконференция. Той отхвърля обвиненията в хулиганство, видя пръста на ГЕРБ в акцията срещу себе си и обяви, че прокуратурата е подведена.
"Имунитетът на Волен ще падне, но политическата развръзка ще е след евровота", е анализът в "24 часа" на социолога Юрий Асланов. Според него много вероятен е сценарият - имунитетът на Волен Сидеров е свален в парламента по причина, че това го иска обществото, Брюксел, всички. Започва следствие, а "Атака" си остава парламентарна сила, в това число и Волен Сидеров си остава депутат. Започва разследване на обстоятелствата по обвинението срещу Сидеров, но в парламента не се случва нищо ново до евроизборите през май. Те ще са събитието, което ще развърже възела и ще даде ключ към решението на повечето проблеми. Тогава вече процесът ще тръгне или в радикално нови посоки, ако този резултат е неочакван и изненадващ, или ще окуражи още повече управляващите, ако чрез резултата на евровота се покаже, че доминиращата сила в обществото са именно те.
"БСП не може да се измъкне по терлици за имунитета на Сидеров", смята Георги Кадиев, депутат от БСП. В интервю за "24 часа" той казва: "Материалите на прокуратурата са ясни и нямам колебание - няма нужда от работни групи, сваляме имунитета безусловно и без разисквания. Чудя се защо лидерът на "Атака" не е бил арестуван - не може да се бие полицай. Като не става със Сидеров - махаме го. ГЕРБ трябва да си влезе в ролята на опозиция и да присъства в парламента. Така ще изолираме "Атака". Но се опасявам, че в момента, в който "Атака" реши да напусне парламента, веднага ГЕРБ ще направят същото, за да предизвикат избори. Като не става и с ГЕРБ - отиваме на избори. Ако някой си мисли, че ние тихичко ще се измъкнем по терлици и ще се направим, че този инцидент не съществува и няма да гласуваме за свалянето на имунитета на Сидеров - няма да стане", заявява Кадиев.
"Невинният виновен", коментира "Дума". Истинският въпрос е защо винаги около партия "Атака" има скандали. Защо агресията е основният инструмент за привличане на симпатизанти, основно млади хора, които търсят своето място и разчитат на справедливост в живота. Това не е укоримо, но е лош политически модел - насаждането на скандала като норма, на боя като на решение. Със сигурност, ако има някакъв заговор, то той е вътре в партия "Атака" - сама да се съсипе и да изгони симпатизантите си. Защото реваншизмът на всяка цена може да е добър до един момент, но когато прелее в битово хулиганство, плаши.

"Атака" ще крепи до последно кабинета", коментира в "Стандарт" социологът Васил Тончев. Сега се внушава в обществото идеята за избори 2 в 1 през месец май, които да елиминират "Атака". Но готовност за избори няма, въпреки че според досегашните социологически данни партията на Волен Сидеров наистина би изпаднала от парламента. Но такива би ги предизвикала единствено именно "Атака". А тя, разбира се, няма интерес от това. Стига депутатите й да останат верни на Сидеров. Засега, за разлика от миналите два мандата, бегълци от парламентарната група на Сидеров няма.

"Реформаторите станаха "присъдружна" организация на ГЕРБ", е озаглавено интервюто в "Монитор" с проф. Петър-Емил Митев, социолог. Той посочва, че координацията и сближаването на традиционната десница с ГЕРБ, което беше вече обявено, очевидно под натиска на ЕНП, ще бъде от полза изключително за Бойко Борисов и неговата партия. Реформаторският блок се появи като дясна алтернатива на ГЕРБ, а сега разбираме, че става негов еднофамилен съюзник. Несъразмерно по-малката електорална база, по-ниското равнище на организираност и на финансова осигуреност ще тласка "реформаторите" към положението на "присъдружна организация". Най-малкото така ще изглежда и това ще се използва от опонентите. Вероятен е отлив на десни гласове от Движение "България на гражданите" към "България без цензура", смята Митев.

450 цивилни българи са положили доброволно клетва да служат на страната си. Това са обявили за "Труд" от военното министерство. Тези мъже и жени са постъпили на служба в доброволния резерв на Българската армия. Те са готови денонощно да бъдат викани за борба с бедствия, аварии и всякакви кризи.
Трябват ни повече патриоти, а не националисти, коментира "Труд". Отдавна се спори за границата между патриотизма и национализма. Едно е сигурно - патриотите обичат отечеството си, без да мразят етническите и религиозните малцинства. Гордеят се със страната си, без да винят чужденците за несгодите й. Патриотите не са гръмогласни. Крещят само националистите. Гласът им ехти от ефира и площада, но делата им са единствено в сводките на МВР.

Туроператорите вече ще бъдат задължени да предлагат към пакетите си за почивка у нас поне по една екскурзия, свързана с културно-историческото ни наследство, пише на първа страница "24 часа". Това ще стане с промяна в Закона за туризма, която соцдепутатката Татяна Буруджиева ще внесе в парламента още тази седмица. Буруджиева е сондирала поправката с икономическото министерство и туроператорски фирми и досега не е чула възражения. Въвеждането на подобна практика ще е стъпка в посока развитие на културния туризъм у нас.

"Ще обучаваме бежанци да започнат работа", казва в интервю за "Труд" Асен Ангелов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта. Той посочва нови моменти в Националния план по заетостта. По програмата "Клио" 100 безработни ще бъдат обучени и наети за охрана, поддръжка, реставрация и консервация на паметниците на културата. Има и отделна програма за безработни, придобили статут на бежанци, по която чужденците ще учат български език и ще изкарат курс по професионална квалификация. Целта е 100 от обучените бежанци да започнат работа. По друга схема продължително безработни ще бъдат наети от държавни горски и ловни стопанства за залесяване и почистване на горите. Ангелов обявява, че агенцията разполага с възможност за осигуряване на почти 22 000 работни места. Имат средства за квалификационни услуги и обучение на над 12 000 души.

"Трябват ни малко, но добри болници", отбелязва в интервю за "Преса" управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова. По думите й трябва да се улесни достъпът до извънболничната помощ, а в болниците да влизат хора, които наистина имат нужда от болнична помощ. Необходима е по-добре развита мрежа от доболнична помощ и високоспециализирани болници, многопрофилни комплекси. Така че пациентът, който влезе вътре, да получи пълна помощ, а не да бъде разкарван от една болница в друга. Ако се концентрира дейността в големи лечебни заведения и се насочи ресурсът на по-малко места, ще има допълнитени средства за още консумативи, за още лекарства.

"Ненужната битка за първи клас", коментира "Стандарт". Всяка година около записването на бъдещите първокласници се развихря ненужна истерия, особено в по-големите градове. Опашки чакат пред така наречените "най-търсени" училища още от полунощ в деня на записването. С което ги правят още по-търсени. Странното е, че всъщност няма причина едни училища да бъдат предпочитани пред други, поне официално, защото липсва рейтинг на училищата с резултатите на децата. Подаването на документи онлайн би облекчило и родители, и учители. Само че за целта ще трябва да бъдат изравнени критериите за прием, което много от училищата в момента не желаят. Затова ситуацията е парадоксална - май по-лесно е да влезеш в университета, отколкото в първи клас.

"Държавните фирми затъват бавно, но сигурно", коментира в "Сега" Десислава Николова, Институт за пазарна икономика. Задълженията на държавните компании са нараснали с 2,85 млрд. лева, или с 46% за периода от края на 2009 г. до средата на 2013 г. Държавните дружества, които са успели да натрупат най-сериозно увеличение на дълговете си са тези в енергетиката и в жп транспорта. Предвид структурните дисбаланси и трупаните с години проблеми в двата отрасъла и нежеланието за болезнени реформи огромните и постоянно растящи дългове в тях не би следвало да учудват никого. Въпросът обаче е защо проблемът с дълговете остава встрани от общественото внимание, при положение че в крайна сметка дълговете на държавните фирми се плащат не от някого другиго, а от данъкоплатците, било то рано или късно. БТА
 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Трейлър на руския игрален "ВЫЗОВ", заснет в Космоса

13:39 | 03-09-23 | 6255