Платиха $130 млн. за четири нови кораба

Четири нови кораба закупи Параходство "Български морски флот", като инвестицията е от 130 млн. долара, съобщи министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. БМФ ще поръча и ще закупи още 6 нови кораба.
През последните години с около 50% е намалял съставът на корабите, плаващи под български флаг, като причината за това състояние на нещата е остарялата техника и слабото социално осигуряване, каза министърът.
Общата стойност на инвестицията на БМФ за новите 4 кораба и за още 6 други ще бъде 260 млн. долара. Два от тях плават под имената „Родина” и „България”.  Други два кораба ще се казват „Витоша” и „Странджа”. С инвестицията си от 260 млн. долара ще се изпълни предсрочно инвестиционната програма на собственика на Параходство БМФ.
Според изпълнителния директор на Параходството Христо Донев около 200 работни места ще бъдат разкрити с новата инвестиция на флота.

Както е известно на заседание на МС бяха приети промените в Кодекса за търговско корабоплаване. Очаква се на следващата сесия на Народното събрание, проектът да бъде одобрен.

Измененията са основно в няколко насоки:

- По-детайлна уредба на ипотеката върху кораб, включително и чрез засилване на правата на кредиторите – преди промените, които бяха приети от МС, т.нар. „привилегированите вземания” (държавни вземания, вземания на работници и служители и др.) бяха пред кредитора. На практика нормативната база не създаваше условия, които да гарантират вземанията му. По тази причина банките избягваха да отпускат кредити за построяването или закупуването на нови кораби, или ако решат да го направят, изискваха плавателният съд да бъде регистриран под флаг на държава, в която техните вземания ще бъдат гарантирани. Поради липсата на адекватни действия от страна на държавата, на практика са били толерирани негативните процеси, които доведоха до намаляване броя на корабния състав на половина. С промените, които подготви МТИТС, вече са гарантирани вземанията на кредитора. Същевременно се предоставя и възможността да се ипотекира кораб, който е в строеж. Това не само ще създаде условия повече кораби да плават под български флаг, но и ще стимулира корабостроенето в България.

- Опростяване на режима на регистрацията – предвижда на първо място да се заменят съществуващите два документа (актът за националност и позволителното за плаване) с един – свидетелство за регистрация. Смяната на наименованието на документа е в съответствие с международната практика и ще улесни българските корабопритежатели, тъй като в настоящия момент при проверки в чужди пристанища са налице определени проблеми. В същото време, с оглед на опростяване на процеса се предвижда това свидетелство да се издава от органа, който извършва регистрацията – изпълнителният директор на ИA „Морска администрация” или оправомощени от него лица.

- Създаването на позитивно-правна уредба на някои нови типове договори за услуги в корабоплаването – договор за корабно снабдяване, договор за понтонни услуги, договор за обслужване на безекипажни кораби;

- Опростяване на режима за наемане на чужди граждани за работа на борда на български кораби за компенсиране на недостига на качествени морски кадри – по отношение на постигането на по-голяма гъвкавост на пазара на труда на морските кадри, с приетите промени, става възможно наемането на борда на кораба на морски лица от държави-членки на ЕС и трети страни, при стриктно спазване на изискванията на действащото европейско право. Същевременно, за да се гарантира заетостта на българските моряци, се въвежда задължителен минимум от 25% от екипажа, който трябва да бъде съставен от българи. Предложеното изменение на този член цели да се предостави по-голяма свобода на българските корабопритежатели при комплектоването на българските кораби с екипажи, като по този начин българският флот ще стане по-конкурентоспособен на световния пазар. Приспособимостта и гъвкавостта по отношение на екипажите е ключов елемент за всяка корабоплавателна компания в конкурентната среда на международния трудов пазар на морските кадри. Алтернативният подход (залегнал в действащия понастоящем КТК) за прилагане на ограничителни мерки в опит да се запазят гарантирани работни места за българските морски лица има обратен ефект. Този сегашен подход води до липса на конкурентоспособност, лоша мотивация на екипажите и лоши резултати при проверки в чужди пристанища по линия на държавния пристанищен контрол и намаление на флота, плаващ под българско знаме. В крайна сметка, всичко това води и до намаляване на работните места.

Екипът на МТИТС полага последователни усилия да подпомага развитието на водния транспорт. Едно от първите неща, които новото ръководство успя да направи са измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване, Закона за доходите на физическите лица и Закона за медицинското осигуряване, които намалиха до 1% данъка върху общ доход на моряците и им дадоха по-голяма гъвкавост при режима на социалното им осигуряване. Тези първи мерки доведоха до подобряване на бизнес средата в областта на водния транспорт, но екипът на МТИТС продължава да полага максимални усилия, за да продължи реформата в сектора.

Основна цел пред ръководството на МТИТС е създаване на условия, които да засилят интереса към плаването под българско знаме. Това е сред основните проблеми пред морския бранш. Заради лошите условия за корабопритежателите през последните две години корабният състав на България е намалял с 50%. Една от причините за този негативен процес са условията при ипотекиране на морски кораби. Действащата нормативна уредба която завари новият екип на министерството бе остаряла (приета през 1970 г.) и нефункционална.

Предприетите действия от МТИТС започнаха да дават резултати и вече има 6 кораба, завърнали се под български флаг.