Платформа "Истински мед" и ден на пчелите

На 20 май отбелязваме Световния ден на пчелите и по този повод в Южния парк в София за трети път ще се проведе фестивалът "Денят на пчелите", организиран от "Истински мед". По думите на основателя на платформата Сергей Петров програмата на събитието става все по-интересна с всяка година. "Това, което обикновено правим там, е да образоваме хората с различни инициативи.

Винаги каним пчелари и се стараем да има живи пчели, защитени със стъкло, за да може хората да им се полюбуват, без да има риск. Продаваме пчелни продукти и можем да разкажем на посетителите за тях", каза за БТА Петров.

Владимир Василев, който е мениджър "Маркетинг и продажби" в "Истински мед", се връща назад към първото издание на фестивала, когато са имали една работилница за деца и са видели, че именно там е най-големият интерес по време на събитието.

"Най-важното за нас е децата да бъдат увлечени в идеята. Забелязваме, че те имат много по-голяма сензитивност към темата за природата и пчелите", споделя той. Затова през втората година организаторите са увеличили броя на работилниците за деца, а за тази са планували двойно повече от предходното издание.

На събитието ще има също специална викторина за деца, представления с тематика пчели и природа, куклен театър. Фокусът на организаторите е да привлекат семействата с деца, най-вече на възраст от 3-4 до към 10-12-годишни. Докато децата се забавляват, родителите ще могат да се насладят на коктейли с мед, а освен тях ще има също бургери и сладолед с мед. Медът е предоставен от "Истински мед".

Какво представлява "Истински мед" и как се е стигнало до създаването му, разказва основателят на платформата Сергей Петров.

С въпроса как е започнала историята му с пчелите, той се връща към 2013 г., когато с цел да кандидатства за стипендия в университет в САЩ, трябва да разработи идеен проект. Тогава Сергей се замисля кои са нещата, които най-много го интересуват.

"В един момент си дадох сметка, че пчелите изчезват с главоломни темпове и не можех да си обясня защо, при положение, че това са най-важните опрашители", каза Петров, посочвайки, че една трета от всичко, което слагаме на масата си, зависи директно от пчелите. Същевременно ние сме оставили една толкова важна система за човечеството буквално да деградира.

Той припомни и факта, че докато пчелите изчезват, хората на Земята се увеличават – за последните 50 години населението на планетата се е удвоило, а кошерите са се увеличили само с 30 процента. По думите му в един момент даже са намалели.

Тогава му хрумва идеята да впрегне иновативните технологии – интернет на нещата, сензорни технологии, които да помогнат на пчеларите да се грижат по-адекватно за своите кошери. Така през 2015 г. се появява стартъпът "Поленити" (Pollenity).

Оттогава технологията много се развива и в момента представлява малък компютър, който се слага в кошера и измерва критични параметри за пчелите, като температура и влажност. "Иновацията в нашия случай е всъщност измерването на честотата, с която жужат пчелите, защото тя е различна при различни събития и състояния в кошера.

Благодарение на това ние имаме шанса, особено с новите технологии, като изкуствен интелект например, да разбираме езика на пчелите и да казваме на пчеларите как най-оптимално да се грижат за своите кошери", обясни създателят на компанията. Като добавка те предлагат също дигитална и безжична везна, която е много лесна за използване – можеш да я оставиш на полето и тя да работи дълго време.

По мнението на Сергей Петров, възприемането на модерните технологии от по-традиционен сектор като пчеларството става доста бавно.

Така стигаме до 2019 г., когато се появяват стряскащите прогнози, че българският пчелар изчезва. "Тоест не пчелите, какъвто е проблемът в целия свят, а при нас се откроява проблемът с изчезването на пчеларите.

Решихме да се съсредоточим в разбирането на този проблем", сподели Петров. Заедно с екипа си той прави много контакти с пчелари, с потребители на мед и разбира, че икономическите условия да си пчелар не са добри – едва свързваш двата края, има нерегламентирана търговия, лоши практики, много ниски изкупни цени. Тук се появява и думата "корупция", която Сергей подчертава, че опитват да избягват, но "все пак сме в България и тя е пропита във всяка част на обществото ни".

Той споделя мнението, че пчеларите се оказват "последна дупка на кавала", просто защото пчелите вършат безплатна, но ефективна работа. Обаче тя е безплатна до един момент. Този момент започва да настъпва през 2019 г., когато Европейската комисия подава доклад, според който през следващите две години ще изчезнат 30 процента от пчеларите в България. "И това се случи. Според данните за 2022 г. има 12 000 пчелари в България, докато през 2018-2019 г. бяха 19 000", посочва основателят на "Поленити".

По думите му това е било толкова стряскащо за него и екипа му, че им е дало тласък да направят нещо в тази насока. "Решихме, че пчеларите биха могли да решат повечето си проблеми, ако внедрим прозрачност и проследяемост в доставката на мед от кошера директно до масата, а ние да бъдем единственият орган помежду им", обяснява Петров.

Така се ражда концепцията "Осинови си кошер". "Осъзнахме, че повечето хора нямат доверие на меда в магазина. Затова решихме да направим платформа, в която слагаме пчеларите от едната страна и потребителите на мед от другата", разказва той, уточнявайки, че по този начин има прозрачност на целия процес и проследяемост, защото при тях всяка партида е от съответния пчелар, без да се смесва с друг мед. Сергей го сравнява с едномалцово уиски.

Медът е придружен от лабораторен анализ, който е качен и на уебсайта им "Истински мед". Там всеки може да види и да си избере пчеларя, когото да подкрепи, като пазарува директно от него, спрямо региона, неговата история, продуктите, които прави. "Това, че сме по средата, дава доверие, защото използваме сертифицирани фабрики, проверяваме всеки мед, преди той да влезе във фабриката и проследяваме целия процес на доставка до врата", каза Петров.

По думите му, тъй като няма много други хора по веригата, те си позволяват да платят максимална цена на пчеларите. "Цената, която ние плащаме на едро на нашите пчелари, е над 50 процента, а в някои случаи и 100 процента от средната годишна изкупна цена от големите прекупвачи.

Това значи, че ако медът е струвал 4 лева тази година, ние го купуваме минимум за 6. Това ни прави лоши бизнесмени по учебник, защото харчим повече пари, отколкото е нужно, но доверието, което създаваме, повишава всеобщо цената на меда. За нас това е много важно", посочи Сергей.

Освен че можеш да си сигурен в качеството на меда, когато си осиновиш кошер, можеш да влезеш в директна връзка с пчеларя и да си направиш среща с него, да идеш да му помогнеш или той да ти разкаже повече за работата си. Благодарение на това стотици български семейства вече са посетили кошери.

Колко са осиновените кошери в момента, е трудно да се каже, тъй като те варират, каза Владимир Василев. "Когато си осиновиш кошер, можеш да го правиш за месец, два, три, петнадесет. Имаме около 6000 клиенти, които през годините са били осиновители. Към момента имаме средно около 2000 активни осиновители", посочи той.

Според Сергей Петров, освен че повишават цената, със своята дейност те повишават и потреблението. "Много рядко имаме хора, които се отказват. По-скоро казват, че са се затрупали с мед, защото купуват повече, отколкото потребяват.

Това за нас означава, че използваме правилните послания, но създава други предизвикателства – как да накараме хората да използват повече мед", смее се той. В тази връзка те подемат различни инициативи, като сътрудничество с ендокринолог за създаването на книжка, където са описани ползите, за кого са полезни и как се използват пчелните продукти.

Също така правят книжки с рецепти и много разговори с по-широки кръгове от обществеността като деца от детски градини, училища, дори университети. "Говорим си с тях за това колко е смислено да се потребява мед и да се заменя колкото се може повече захарта с него", отбеляза Петров.

По думите му освен крайни потребители, има и доста компании, които са застанали зад каузата – около 200 на брой корпорации. "Интересното е, че започваме да използваме кошера като измерител на околната среда.

Така че това е нещо, върху което смятаме да се фокусираме все повече в бъдеще – да помогнем на фирмите да мерят своето негативно или позитивно влияние върху природата, върху отделни социални общности, като просто използват нашата платформа. Ние не сме просто някой, който да чисти имиджа им, напротив – избираме да работим с устойчиви компании", подчертава основателят на "Истински мед".

От платформата са направили и фондация, чрез която доста компании са се включили, за да помогнат директно на пчеларите.

"Истински мед" работи с около 30-32 пчелари в България и десетина в Румъния, където в момента разработва абсолютно същия модел. "Тъй като сме много добри партньори за пчеларите, в повечето случаи те ни намират.

Имаме дълъг списък с желаещи да влязат в платформата ни, защото при нас получават не просто много добра цена, но и много добри условия, а още повече – признание", обяснява Сергей Петров.

Освен че историята им бива разказана на уебсайта и социалните мрежи на платформата, пчеларите биват включвани в беседи, телевизионни предавания. "Този аспект е наистина важен, защото, за да решим проблемите на пчелите, едно от най-важните неща е да говорим за тях", смята създателят на "Истински мед".

Той отчита факта, че оперирането им с 30 пчелари от общо 12 000 може да изглежда нищожно, но подчертава, че най-важното е да дадат пример за това как трябва да се развива този отрасъл, защото "определено е закъснял и има нужда от модернизация". Сергей посочва и още една положителна страна на всичко това – задържането на хора в този толкова важен сектор.

Петров се позовава на неофициални данни, според които са най-големият продавач на мед на дребно в България. Това оказва влияние в сектора и конкурентни компании започват да присвояват някои от идеите им за маркетинг, за това как да стигнат по-атрактивно до клиентите си и съответно започват да даряват за образование, да повишават качеството на продукта си.

"Оценяваме това като огромен успех. За да бъде решен този грандиозен проблем, не може да стане чрез една компания, а чрез добър пример и сме много доволни, че сме го задали и продължаваме да го правим", заявява той.

Друга инициатива на компанията е Пчеларският университет, който съществува от две години, но тепърва има планове за развитие. Сергей отбелязва, че проектът все още е в своя начален стадий, но през него са минали около 140-150 човека, като в момента завършва голям курс с 50 души, чиято церемония по завършване ще се поведе на фестивала "Денят на пчелите".

Нивата на обучение са три. Първото е за хора, които могат да влязат и да получат достъп до лекциите. Те са видео лекции, има тестове, материали и накрая се полага изпит.

При успешното му полагане учещият се е готов да се занимава с пчеларство. Компанията може да го запознае с пчелари от всеки един регион на България, за да си има адекватен ментор наблизо.

Вторият курс е с надграждане с онлайн беседа – след всяка лекция има беседа със съответния лектор, за да може всеки да зададе своите въпроси. Третият курс надгражда също с практика и оборудване. Оттам излизаш с професия пчелар. Един от миналогодишните им ученици дори вече е техен партньор в програмата. Петров определя това като истински успех – когато хората станат "адвокати" на каузата ти.

"От 4 години работим с 6 различни университета от Европа по развиване на радикално иновативни технологии в пчеларството. Интересното тук е, че не правим продукти, а интелектуална собственост, от която по-голямата част е с отворен код и отворена наука. Целта е да се съберем, да помислим, да направим и да демонстрираме радикални иновации, а в бъдеще предприемачи да вземат тази информация наготово и да направят своите предприятия със своите собствени иновативни решения", разказва той.

Проектът, наречен "Хайвополис" (HIVEOPOLIS), вече е в четвъртата си година от общо пет, така че отива към завършек и доста от системите, които компанията е прототипирала толкова време, започват да работят.

"Например правим изцяло нов дизайн на кошер. Имахме различни типове дизайни, които произведохме тук в България. Имахме нужда от нови кошери, за да можем да внедрим вътре технология", разказа Сергей Петров.

Той даде за пример кошер, който представлява мицел на гъба, внедрен в структура, която е 3D принтирана в глина – това го прави наистина еко и същевременно е полезен за пчелите, тъй като те могат да извличат от материалите неща, с които се лекуват. Също така е и възобновяем материал, съвсем лесен за рециклиране. Друго, което внасят в кошера, е система, която изважда меда сама. Или система за евакуация на пчелите от различни сегменти на кошера. И двете работят само с натискането на един бутон.

"Друга система, която също разработваме в България, засича какво влиза и излиза от кошера. Тя се нарича "гейт модул" и може да е изключително полезна за натравянето на пчели, за да се засича навреме. От друга страна е полезна, защото засича какво влиза в кошера като ресурс – дали е нектар, вода, полен, пчела или може би е стършел, който е неприятел", обясни Петров.

Той допълни, че има още няколко системи, които са по-специфични, но може би най-интересната е "Dancing" – това е мястото, на което една пчела-робот танцува. "Малко известен факт за повечето хора е, че пчелите комуникират наличието на паша чрез танц – една пчела влиза и казва, че е била на място, където има нектар, канейки определен брой пчели да отидат с нея. Това наистина се случва под формата на различни движения и форми, които пчелата извършва вътре в кошера", обяснява Сергей.

По думите му приложението на системата "Dancing" е, че ако знаят, че дадено място ще бъде обработено с пестициди, могат да потиснат всички други танци, които се случват в кошера и да кажат на пчелата-робот да изпраща пчелите в посока обратна на пестицидите. "В един по-идеален свят, където земеделците постоянно комуникират своите намерения с пчеларите, може да е наистина полезно и да ставаме свидетели на устойчиво развитие на тези две системи, които така или иначе са свързани, обаче ние отказваме да повярваме", каза Петров.

По думите му визията на платформата е да създават модели, в които печелят природата, пчелите, пчеларите, потребителите, обществото, което . е предизвикателство, но е хубаво, че най-накрая се случва.