Плахи опити за реформи в еврозоната

Повече от 15 години след въвеждането на общата европейска валута, в Брюксел и в европейските столици отново започнаха дебати за мерките, които трябва да се вземат за по-добро функциониране на еврозоната, информира Франс прес.

Възползвайки се от подобряването на икономическата конюнктура, Брюксел и страните членки се опитват да си извадят поуки от финансовите сътресения, довели Гърция до ръба на напускането на еврозоната през 2010 година и породили съмнения в единството на валутния съюз, обединяващ днес 19 от общо 28 страни членки на ЕС.

Институциите и ръководителите на страните трябва също така да се справят с разочарованието на част от населението, обезпокоено от последиците от глобализацията и изкушавано да се затвори в националното си пространство.

Случаят с Брекзита показа, че един народ е в състояние да скъса с европейските си ангажименти, ако те не му носят удовлетворение.

През последните месеци френският президент Еманюел Макрон, който предлага нов европейски проект, призова многократно за реформи както в 28-членния ЕС, така и в еврозоната.

С брутен вътрешен продукт (БВП) от 11,934 трилиона долара (около 10,788 трилиона евро) за 2016 година, икономиката на еврозоната е сравнима с тази на Китай (11,199 трилиона долара), но остава след Съединените щати (18,624 трилиона долара), по данни на Световната банка.

Идеята за реформа на еврозоната е предмет на ожесточени дебати между страните членки.

На север страни като Холандия и Германия (най-голямата европейска икономика) не са склонни да бъдат поделяни богатствата със страните от юга като Франция, Италия или Испания, тъй като според тях бюджетната им политика е прекалено хлабава.

Те предпочитат да се съсредоточат към по-технически реформи, предназначени главно да осигурят по-добро спазване на правилата на Пакта за стабилност (бюджетен дефицит под 3 процента от БВП, дълг под 60 процента от БВП), смятани за най-добра защита от бъдещи финансови кризи.

Европейската комисия се опитва да намери компромисен път и предложи на 6 декември пакет от мерки, включващ създаване на Европейски валутен фонд (ЕВФ) и министър на финансите на еврозоната.

Еманюел Макрон от своя страна призова за създаване на бюджет на еврозоната, като през ноември доста от министрите на финансите от еврозоната подкрепиха идеята като "стабилизиращ инструмент" в случай на "асиметричен шок" - т. е. събитие, засягащо тежко икономиката на една от страните от валутния съюз, без да засяга останалите (например катастрофални наводнения). 

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обаче намира за по-подходяща "значителна бюджетна линия", определена в рамките на бюджета на ЕС. 

Основната въпросителна се отнася до германската позиция, която ще зависи до много голяма степен от коалиционния партньор на канцлерката Ангела Меркел.

След търканията между Международния валутен фонд (МВФ) и страните от еврозоната по управлението на гръцката криза, европейските страни, включително Германия, полека-лека се убедиха в необходимостта да се справят сами в бъдеще и следователно - да се сдобият с ЕВФ.

Този ЕВФ ще се учреди на основата на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), създаден през 2012 година след дълговата криза в еврозоната в помощ на изпаднали във финансови затруднения страни, на които да отпуска заеми.

ЕК представи на 6 декември проект за ЕВФ, който да представлява "общностен орган", отговарящ пред Европейския парламент, със същия теоретичен кредитен капацитет от около 500 милиарда евро.

Германия обаче се опасява да не намалее влиянието й в новия орган. В момента в ЕСМ правата й на глас пропорционално на капиталовото й участие са 27 процента, което е повече, отколкото в общностните институции.

Бъдещият ЕВФ би могъл също така да поеме ролята на гарант на изпадналите в затруднение банки от еврозоната, в случай че мерките, предвидени в рамките на Банковия съюз - също в процес на учредяване - се окажат недостатъчни.

Но дори и страните от еврозоната да успеят да напреднат по споменатите дотук реформи, съществуват други важни въпроси, по които е необходимо да се преговаря - например данъчната хармонизация в 28-те страни членки.

Дебатите са съсредоточени върху корпоративните данъци, тъй като икономистите, експертите и политиците полека-лека осъзнават вредните последици от данъчната конкуренция в ЕС, където капитали, стоки и хора се движат свободно.

Между 1995 и 2016 година средното равнище на корпоративния данък в ЕС е намаляло с 14 пункта - което представлява спад от 33 на сто, според Центъра за наблюдение на икономическите политики в Европа към университета в Страсбург.

Дебатите се съсредоточават около големите американски интернет гиганти като Гугъл (Google), Епъл (Apple), Фейсбук (Facebook) и Амазон (Amazon), които отчитат печалбите си във филиали, открити в страни с ниски корпоративни данъци като Ирландия или Люксембург, въпреки че почти целият им оборот е в други страни от ЕС.

Според ЕК тези интернет гиганти в ЕС плащат средно едва 9 процента данък печалба спрямо над 20 процента при останалите традиционни компании.

През октомври 2016 година комисията отново лансира проект за въвеждане на еднакви правила за изчисляване на данъците, които да бъдат задължителни за компании с оборот над 750 милиона евро. Държавите пак ще могат сами да определят корпоративния данък, но постъпленията ще се разпределят във всички страни, където компанията развива дейност.

Проектът трябва да бъде одобрен от страните членки и от Европейския парламент. В обаче ЕС всяка данъчна реформа е трудна, тъй като трябва да бъде решена с единодушие от 28-те, отбелязва АФП. /БТА