Плосък данък – факти vs. говорене

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика
Макар второ поредно правителство да се бие в гърдите за наличието на плосък данък в България, темата „плосък срещу прогресивен подоходен данък” се очертава като една от централните оси в започналия предизборен дебат. Една от големите партии вече направи категорична заявка за завръщане към прогресивно подоходно облагане, а дори и финансовият ни министър сподели мнение, че може би след няколко години отново трябва да се премине към прогресивна скала. Предвид това считаме за необходимо да дадем малко факти за това как работи плоският данък в България и да оставим политиците и избирателите да ги пренебрегнат или пък да ги вземат предвид.

Въвеждането на плоска 10% ставка за подоходните данъци от началото на 2008 г. беше логично следствие от водената още от края на 90-те години политика за намаляване на облагането на личните доходи и затваряне на „ножицата” между най-високите и най-ниските ставки на този данък. Докато през 1997 г. имахме седем скали на облагане на доходите в интервала между 20% и 40%, то през 2007 г. скалите вече бяха само три, а интервалът - много по-тесен, между 20 и 24%.

Вече минаха почти пет години от въвеждането на плоския десет процентов данък върху доходите, което дава възможност да се оценят неговите ефекти за бюджета и за сивата икономика. Този период е изключително подходящ за такава оценка, тъй като обхваща както висок икономически растеж (2008 г.), така и период на рецесия (2009 г.) и последваща стагнация (2010-2011 г.). Резултатите, които показват данните за бюджета на МФ, са изключително любопитни и показателни за последствията от въвеждането на плоския данък.

От една страна това, което виждаме, е рязък спад на данъчните приходи през кризисната 2009 г. и през последвалата я 2010 г. Този злополучен период за бюджета е последван от леко възстановяване на данъчните постъпления през 2011 г., което обаче все още не е достатъчно, за да преодолее спада през предходните 2 години и да ги върне на предкризисното им ниво.

Източник: Министерство на финансите

В същото време, обаче, приходите от подоходни данъци са единствените данъчни приходи, които се държат сякаш няма криза през 2009 г.. т.е. продължават да нарастват. През 2010 г. бележат минимален спад, а през 2011 и 2012 г. отново се увеличават стабилно.

Тук е важно да се направи следното уточнение – приходите от подоходни данъци включват както приходите по трудови договори, така и тези на упражняващите свободни професии, едноличните търговци, работещите по граждански договори и облаганите с патентен данък. За да оценим ефектите от облагането с плосък 10% данък, би било най-подходящо да се разгледат само тези, работещи по трудови договори, тъй като при другите споменати категории работещи плоският данък или не се прилага, или това не е в „чист вид”. Така например, патентният данък е 15%, а при свободните професии има възможност за приспадане на някакъв процент разходи от облагаемата база, с което ефективният данък де факто става по-нисък от 10-те процента.

Нека разгледаме какво се случва с данъците върху доходите по трудови договори (т.нар. трудови правоотношения) от 2008 г. насам. Оказва се, че тези данъци растат стабилно през последните четири години въпреки криза и стагнация, т.е. дори и лекият спад на данъчните приходи от подоходни данъци през 2010 г. се дължи изцяло на другите категории извън трудовите договори. Освен всичко друго, тези данни показват, че въвеждането на плосък 10% данък пост фактум се е проявило като една подходяща антикризисна мярка за бюджета. Предвид големия спад на заетите (с над 400,000 души) и изчезването на техните облагаеми доходи през периода 2009-2011 г., спокойно може да се твърди, че плоският данък е допринесъл за изсветляването на доходите заради намалелите стимули за укриването им. Предвид традиционното засилване на тези стимули по време на криза, тези резултати са изключително силен аргумент за позитивните ефекти от плоския данък върху бюджета[1].

Източник: Министерство на финансите

В крайна сметка, ефектите от въвеждането на плосък подоходен данък върху бюджета са безспорно позитивни и са се доказали като такива както при ръст на икономиката, така и при рецесия и стагнация. В унисон с т.нар. Крива на Лафер[2], ниският плосък данък върху доходите е довел до стабилен ръст на приходите от този данък в бюджета, тъй като хората са откликнали на намалелите стимули да укриват доходи.

 -------------------------------------------------------------------------

[1]Тук няма да се спираме върху доказаните стимули за работа и предприемачество, които ниските и максимално опростени преки данъци дават.

[2] Според теорията на Артър Лафер (американски икономист, преподавател и съветник на Р. Рейгън) с увеличаването на данъчната тежест отначало се постига ръст на приходите. След достигането на оптималната точка на максимални приходи, обаче, следва спад при по-нататъшно вдигане на данъците (заради увеличаване на сивата икономика).